Кашица
| Кашица Κριθαρίστρα | |
  Кашица  Кашица  Кашица | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Източна Македония и Тракия |
| Дем | Неврокоп |
| Географска област | Чеч |
| Надм. височина | 1065 m |
Ка̀шица (на гръцки: Κριθαρίστρα, Критаристра, до 1927 година Κάσιστα, Касиста[1]) е обезлюдено село в Република Гърция, разположено на територията на дем Неврокоп (Неврокопи) в област Източна Македония и Тракия.[2]
География[редактиране | редактиране на кода]
Кашица се намира на югозападните склонове на Родопите и попада в историко-географската област Чеч. Съседните му села са Шурдилово, Избища, Малошийца, Стареджик и Добряджил. На юг от селото тече река Вати Рема - приток на Рата, а на изток Каминорема.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името Кашица може да се обясни от косица със свръхстарателно с вместо ш и запазено родопско а, като в Магила или от турското kaş – вежди и топонимична наставка.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В запазен опис, датиран между 1498 и 1502 година село Кашица е регистрирано като село с 21 немюсюлмански домакинства, 3 неженени немюсюлмани и 1 вдовица.[4] В съкратен регистър на тимари, зиамети и хасове в ливата Паша от 1519 година село Кашица (Кашиче) е вписано както следва - немюсюлмани: 34 домакинства, неженени - 8, вдовици - 2.[5] В подробен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове и вакъфи в казите и нахиите по териториите на санджака Паша от 1524-1537 година от село Кашица (Кашиче) са регистрирани мюсюлмани: 1; немюсюлмани: 31, неженени - 1, вдовици - 3.[6]
| Година | Население | Общо | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|
| Немюсюлмани | Мюсюлмани | |||||
| Домакинства | Неженени | Вдовици | Домакинства | Неженени | ||
| 1498 | 21 | 3 | 1 | - | - | 25 |
| 1519 | 34 | 8 | 2 | - | - | 44 |
| 1530 | 31 | 1 | 3 | 1 | - | 36 |
| 1569 | 21 | 22 | - | 2 | 5 | 50 |
| 1723 | - | 22 | 22 | |||
В съкратен регистър на санджаците Паша, Кюстендил, Вълчитрън, Призрен, Аладжа хисар, Херск, Изворник и Босна от 1530 година са регистрирани броят на мюсюлманите и немюсюлманите в населените места. Регистрирано е и село Кашица (Кашиче) с мюсюлмани: 1 домакинства; немюсюлмани: 31 домакинства, неженени - 1, вдовици - 3.[7] В подробен регистър на санджака Паша от 1569-70 година е отразено данъкоплатното население на Кашица както следва: мюсюлмани - 2 семейства и 5 неженени; немюсюлмани - 21 семейства и 22 неженени.[8] През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Кашица е представено от Мехмед бей.[9] В подробен регистър за събирането на данъка авариз от казата Неврокоп за 1723 година от село Кашица (Кашиче) са зачислени 22 мюсюлмански домакинства.[10]
В XIX век Кашица е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кащица (Kashtitsa) е посочено като село с 35 домакинства и 100 жители помаци.[11] Според Стефан Веркович към края на XIX век Кашица има помашко мъжко население 119 души, което живее в 35 къщи.[12]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Кашица е българо-мохамеданско селище. В него живеят 200 българи-мохамедани[13] в 28 къщи.[14]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година в селото влизат български войски. По данни на БПЦ, към края на 1912 и началото на 1913 година в Кашица живеят 62 семейства или общо 301 души.
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Кашица (Κάσιστα) живеят 303 души.[15]
През 1923 година жителите на селото са изселени в Турция по силата на Лозанския договор. Жителите на Кашица емигрират в Турция или в селата от българската страна на Чеча. През 1927 година името на селото е сменено на Критаристра (Κριθαρίστρα),[16] но в селото не са заселени гръцки бежанци от Турция.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 303[2] | 214[2] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 171. (на македонска литературна норма)
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 137.
- ↑ Откъси от регистър за ленни владения в Западните Родопи и Серско // Родопски сборник 1. 1965. OCLC 402561706. с. 312.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 64.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 92.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 129.
- ↑ Стоjановски, Александар. Турски документи за историjата на Македониjа. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопjе, Државен архив на Република Македониjа, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 567-568.
- ↑ Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262-263.
- ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 242-243.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. II. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 112.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 194.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894-1896]. с. 272.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913 – Μακεδονία // Архивиран от оригинала на 31 юли 2012. Посетен на 3 май 2009. (на гръцки)
- ↑ Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
| |||||||||||
