Климент Петрушев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Климент Петрушев
български опълченец
Роден
1861 г.
Починал

Климент (Клим, Калин) Георгиев Петрушев (Петров) е български революционер, опълченец (1877 – 1878) от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1861 година в Охрид, тогава в Османската империя. Учи в Солун. Член е на тайна революционна организация в Охрид и като такъв участва в покушение срещу управителя на града, след което през Цариград бяга в Румъния, където се препитава като слуга в гостилница.[1]

Постъпва в Българското опълчение, пристигайки от Браила. На 2 май 1877 година е зачислен във II дружина, IV рота. Уволнен е на 4 юли 1878 година.[1]

След Освобождението остава в новосъздаденото Княжество България. Първоначално живее в Кюстендил, където работи в гостилница. По-късно се преселва в село Галово, Оряховско, където е един от първите заселници (тамошните татари избягват по време на войната). Изкарва си прехраната като бакалин.[1]

Награден е със знака за отличие на Военния орден „Свети Георги“ IV степен за проявен героизъм в боя при Шипка – Шейново.[1]

Обявен за почетен гражданин на Габрово през 1923 година заедно с останалите живи по това време опълченци, известни на габровци.[2] Известен е като дедо Климо Опълченеца.

Умира на 16 февруари 1924 година в село Галово.[3]

Има шестима сина, от които най-малкият, Петруш Климентов Петрушев (1912 – 1965), става партизанин в отряда на Гаврил Генов,[4] а след Деветосептемврийския преврат – виден деец на БКП, в апарата на ЦК;[5] в селото има паметна плоча за него,[4] а училище в Оряхово носи името му.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българско опълчение 1877-1878. Т. 1, I, II и III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-692-001-0. с. 321, № II.589.72.
  2. Община Габрово. Почетни граждани
  3. НБКМ-БИА, колекция 47-II, п.д. 306
  4. а б Село Галово // selo.bg. Посетен на 8 март 2024.
  5. Конгрес на Българската комунистическа партия. 1950

Литература[редактиране | редактиране на кода]