Козелец (Черниговска област)
| Козелец на украински: Козелец | |
| — селище — | |
  | |
 Катедралата „Рождество Богородично“ | |
  Козелец  Козелец | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Площ | 8,44 km² |
| Надм. височина | 113 m |
| Население | 7.496 души (2022) 0,888 души/km² |
| Основаване | 1098 г.[1] |
| Град от | 1656 г.[1] |
| КАТОТТГ | UA74100190010032782[2] |
| Пощенски код | 17000 |
| Телефонен код | +380 4646 |
| Часова зона | UTC+2:00, лятото: UTC+3:00 |
| Официален сайт | gska2.rada.gov.ua/pls/z7502/A005?rdat1=17.06.2008&rf7571=40033 |
| Козелец в Общомедия | |
Козе́лец (на украински: Козе́лець) e селище и административен център на Козелецка селищна община в Черниговски район на Черниговска област в Украйна.[3]
Идентификационният код на селото според въведеният през 2020 г. Кодификатор на административно-териториалните единици и територии на териториалните общини (КАТОТТГ) е: UA74100190010032782.[4]
Към 1 януари 2022 г. в селището живеят 7.496 души.[5]
Символика[редактиране | редактиране на кода]
Гербът на Козелец е утвърден през 1663 г. и представлява сребърна коза със златни рога и крака, която на гърба си носи златно кълбо с кръст (държава).[6][7]
Знамето на Козелецкото представлява зелено-синьо-жълто платно с открояващ се бял квадрат в горния ляв ъгъл на две трети от ширината на знамето.[7]
История[редактиране | редактиране на кода]
Хронология[редактиране | редактиране на кода]
Селището е известно от началото на XVII век[8] като укрепен град, който е бил част от Полско-литовската държава под името Kozelec.
Името, очевидно, произлиза от любимата храна на домашните животни – дивите цветя от рода кокеш (на латински: Scorzonera), които на руски се наричат козелец, или може би от козята гора в района, наричана в старо време „козелес“, където е имало много диви кози.[9]
На „Специален и подробен план на Украйна...“ дьо Боплан (1648 г.) и на по-късни карти е отбелязан като Kesellze.[10]
Козлец става особено известен в началото на XVII век. По това време той е значим и добре укрепен град на източната граница на Полско-литовската държава, към която той спада. По това време културата на селското стопанство и свързаните с него суровини и преработвателна промишленост, особено мелничарството, достига високо ниво тук.
Свободното и пълноценно развитие на народа обаче е възпрепятствано от социалното потисничество от шляхатата (благородническото съсловие), което е допълнително утежнено от етническото (полското) и религиозното (католическото) потисничество. Ето защо населението взема активно участие в селско-казашките въстания срещу полската шляхта през 1620-те и 1630-те години. През 1648–1657 г. се състои Въстанието на Хмелницки, с което казаците се отцепват от Полско-литовската държава и основават тяхна собствена, която те наричат Казашко хетманство, в която се намира и Козелец.[6] През 1654 г. Козлец се превръща в град на сотня (второстепенна административно-териториална единица), която е част от Киевскияполк (първостепенна административно-териториална единица).[6]
С грамота от 1656 г. Богдан Хмелницки предоставя на Козлец Магдебургското право.[6] Това право било потвърдено и от руското правителство, което било много важно за защитата на града от феодален произвол. Магдебургското право дава възможност да се създават органи на самоуправление, да се избира магистрат (градски съвет) начело с войт (кмет), подчинен само на хетмана (държавния глава).
През 1662 г. тук се провежда Козелецкият съвет, на който Яким Семьонович Сомко е избран за хетман на Левобережна Украйна.[6]
През 1708 г. Козелец става център на администрацията на Киевския полк. Този статут, както и развитието на занаятите и търговията, предизвикват бързия растеж и разширяване на самия град. Особен възход на града се състои през 1770-те години. Несъмнено това се дължи до голяма степен от бързото социално издигане на Олексий Розумовски, родом от тази местност, произхождащ от украинския казашки род Розумови. Той е фаворит на руската императрица Елисавета Петровна, генерал-фелдмаршал (1756 г.), титулуван княз на Свещената римска империя и граф на Руската империя (1744 г).[11]
Основаване. Произход на името[редактиране | редактиране на кода]
Археологически паметници: селище от III–V век, крепост и могила от периода от периода на Киевска Рус (IX–XIII век).[6]
През 1649 г. е център на Козелецката сотня на Киевския полк.[6]
През 1656 г. му е предоставено Магдебургското право.[6]
През 1662 г. тук се провежда казашки съвет на старшините (министри), на който Яким Сомко е избран за хетман на Украйна.[6]
През 1679 г. градът е разрушен от кримските татари.[6]
През 1708 г. полковото управление на Киевския полк е преместен в Козелец — тук са живели полковникът и друг висши чиновници, градът остава административен център на полка до 1781 г.[6]
От 1782 г. е повятен град на Киевското наместничество, от 1797 г. на Малоруска губерния, от 1802 г. на Черниговска губерния.[6]
През 1752 г. е основана болницата, а от 1765 г. работи конна поща.[6]
В средата на XVIII век се появяват фабрики: 4 тухларски и една кожухарска.[12][6]
През пролетта на 1846 г. Тарас Шевченко посещава града, когато пътува от името на Археологическата комисия, за да скицира архитектурните и исторически паметници на Черниговска губерния. В своята повест „Княгинята” той описва Козелец и тамошния архитектурен паметник – катедралата „Рождество Богородично“.
-
Катедрала „Рождество Богородично“ -
-
-
-
-
-
.jpg)
.JPG)
През 1866 г. има 441 двора (домакинства), 4.459 жители, повятово (областно) и енорийско училище, тютюнева фабрика, 2 тухларски фабрики, провеждат се 5 панаира годишно; през 1897 г. има 638 двора, 5.786 жители.
В началото на XX век в Козелец има 3 основни училища, мъжка гимназия (1912 г.), девическа прогимназия (основно училище) (1914 г.) и Козелецко висше начално училище (1913 г.).
През 1906–1916 г. излиза седмичното списание „Листче с обявления на Козелецкото уездно земство“.
По време на Гладомора, организиран от съветските власти през 1932-1933 г. загиват най-малко 145 жители на селището.
На 29 септември 1943 г. гермските нацистки части са изтласкани от Козелец от съветските войски.
На 8 април 2017 г. Киевският и на цяла Русия и Украйна Патриарх Филарет извършва освещаването на престола и първата Божествена литургия на храма „Възнесение Господне“ в Козелка.[13][14]
На 6 март 2022 г., в хода на Руското нападение над Украйна, в селището са отправени над 100 единици оръжия и военно оборудване, включително TOS-1 „Буратино“.[15]
Исторически паметници[редактиране | редактиране на кода]
- Катедралата „Рождество Богородично“ (1753–1766 г.)
- Имение „Покорщина“ (XVIII век)
- Църква „Св. Николай“ (1784 г.)
- Сграда на Полковата канцелария на Киевския полк (1756–1760 г.)
- Църква „Възнесение Господне“ (1866–1864 г.). Работи като храм на Православната църква на Украйна.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението[16][редактиране | редактиране на кода]
| 1897 г. | 1959 г. | 1979 г. | 1989 г. | 2001 г. | 2016 г. | 2020 г. | 2022 г. |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 5.141 | 5.774 | 8.416 | 9.545 | 8.916 | 8.142 | 7.758 | 7.496 |
Разпределение на населението по роден език (2001 г.)[редактиране | редактиране на кода]
| украински език | руски език |
|---|---|
| 96,24 % | 3,26 % |
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Верховна Рада України. Облікова картка. смт Козелець, Чернігівська область, Козелецький район // Архивиран от оригинала на 2020-08-15. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
- ↑ Децентралізація. селище Козелець // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
- ↑ Децентралізація. Козелецька територіальна громада // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
- ↑ Децентралізація. селище Козелець // Архивиран от оригинала на 2024-03-13. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
- ↑ Державна служба статистики України. Чисельність наявного населення України на 1 січня 2022 // Державна служба статистики України. с. 47. Посетен на 2024-03-13. (на украински)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Блануца, Андрій Васильович. КОЗЕЛЕЦЬ // Енциклопедія історії України. Інститут історії України Національної академії наук України; Наукова думка, 2007. с. 431-432. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
- ↑ а б Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 8. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
- ↑ Козелец // Большая Советская Энциклопедия. / редколл., гл. ред. Б. А. Введенский. 2-е изд. том 21. М., Государственное научное издательство «Большая Советская энциклопедия», 1953. стр.542
- ↑ Козелець: історія, архітектура, туризм — Статті співробітників НАІЗ — Каталог статей — «Чернігів Стародавній» вітає Вас! // Посетен на 2010-05-26.
- ↑ Спеціальна та докладна карта України на сайті vlasenko.net // Посетен на 10 Вересня 2015.
- ↑ Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 46-47. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
- ↑ Чумак, Тамара Василівна, Шара, Любов Миколаївна. Козелець – європейське місто. Чернігів, Видавець Лозовий В. М., 2011. с. 12. Посетен на 2024-03-17. (на украински)
- ↑ Орєхович, Олексій. У Козельці Патріарх Філарет освятив Вознесенський храм // Чернігівське земляцтво. 2017-04-09. Посетен на 2024-03-17.
- ↑ Ивашко, Екатерина. Філарет освятив храм Вознесіння Господнього у Козельці (Фото) // ЧEline | Челайн - чесні новини. Новости Чернигова. 2017-04-09. Посетен на 2024-03-17.
- ↑ Квасневська, Діана. На Козелець направили 100 одиниць озброєння і військової техніки, зокрема ТОС-1 "Буратіно" // 24 Канал. 2022-03-06. Посетен на 2024-03-17.
- ↑ Банк даних Державної служби статистики України // Архивиран от оригинала на 2014-07-31. Посетен на 13 Серпня 2016.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Козелець“ в Уикипедия на украински. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |