Константин Пандов

Константин Пандов
	Константин Пандов
български просветен деец
	Васил Касев, Христо Бабаеленов, Константин Пандов и Спиро Русев в превзетата Клисура през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година
Роден	15 юни 1875 г. Куманичево, Османска империя
Починал	1956 г. (80 г.) Варна, България

Константин Пандов Костадинов е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Пандов е роден на 15 юни 1875 година^[1] в костурското село Куманичево, тогава в Османската империя, днес Лития, Гърция. Завършна Скопското бълагарско педагогическо училище. В 1902 - 1903 година е учител в основното и трикласно българско училище в Костур.^[2] По време на Илинденско-Преображенското въстание заедно с Куманичката чета участва в превземането на Клисура.

След Младотурската революция в 1908 година става пръв главен учител на българското основно училище в цариградския квартал Вланга (до след 1917 година) и секретар на училищното настоятелство. Секретар е на настоятелството на Българското цариградско просветно-благотворително братство „Възраждане“. Съветник е в Управителния съвет на Българска матица. Дарител на българското училище в Костур. Многократно арестуван от властите.^[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

↑ Държавен архив – Варна, Данъчни книги 1934/35, буква К.
↑ Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.
↑ Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[1] Държавен архив – Варна, Данъчни книги 1934/35, буква К.

[2] Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 32.

[3] Чернески, Чавде. Кой, как и защо разпиля и разпродава спастреното от книжовните имоти на българите в Македония и Одринско?. София, Авангард Прима, 2010. ISBN 9543236313. с. 55. Посетен на 26 октомври 2013 г.

[1]

[2]

[3]