Коприва (дем Долна Джумая)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Коприва.
| Коприва Χείμαρρος | |
| — село — | |
  Коприва  Коприва  Коприва | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Долна Джумая |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 35 m |
| Население | 526 души (2021 г.) |
Коприва (на гръцки: Χείμαρρος, Химарос, до 1927 Κόπριβα, Коприва[1]) е село в Република Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 868 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в североизточното подножие на Карадаг (Мавровуни).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Коприва (Koprivah) е посочено като селище в Сярска каза с 60 домакинства, като жителите му са 100 мюсюлмани и 78 българи.[2]
В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Коприва:
| „ | Село Копрюво (Коприва) е със смесено население; една църква, една джамия; християните са българи, а мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[3] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Коприва, чифлик на мнозина притежатели, в никакво състояние. Това село е на З от Сяр, на планина, клон от Круша. Има доста грънчаре. Църква, в която четат гръцки. 45 български къщи.[4] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Коприва има 490 жители, от които 350 българи и 140 цигани.[5]
Всички християни от Коприва са под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Коприва (Kopriva) живеят 120 българи патриаршисти гъркомани.[6]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е освободено от части на българската армия, но остава в Гърция след Междусъюзническата война. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 162 бежански семейства и 621 души бежанци.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Химарос.[8]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Китка[9] | Κίτκα | Лулуди | Λουλούδι[10] | местност на Ю от Коприва и на С от Турица[9] |
| Фересли[9] | Φερρεσλή | Като Ерипия | Κάτω Έρείπια[10] | бивше село в Карадаг на З от Коприва[9] |
| Кьосели[9] | Κιοσαλή | Месеа Ерипия | Μεσαία Ερείπια[10] | бивше село в Карадаг на З от Коприва[9] |
| Карсали[9] | Καρσαλή | Ано Ерипия | Άνω Έρείπια[10] | бивше село в Карадаг на З от Коприва[9] |
| Хаджи Салер[9] | Χατζή Σαλέρ | Халасмата | Χαλάσματα[10] | бивше село в Карадаг на З от Коприва[9] |
| Чавдарли[9] | Τσαυταρλή | Ерипия Сикалион | Έρείπια Σικαλιών[10] | бивше село в Карадаг на СЗ от Коприва[9] |
| Хамзали[9] | Χαμζαλή | Дистратон | Δίστρατον[10] | връх и гора в Карадаг на СЗ от Коприва (789 m)[9] |
| Армут търла[9] | Άρμούτ Ταρλά | Апидиес | Απιδιές[10] | възвишение в Карадаг на ЗСЗ от Коприва[9] |
| Гуз Бунар[9] | Γούζ Μπουνάρ | Дио Врисес | Δύο Βρύσες[10] | възвишение в Карадаг на З от Каяли (583 m)[9] |
| Нишан тепе[9] | Νισάν Τεπέ | Симади | Σημάδι[10] | възвишение в Карадаг на З от Каяли (374,1 m)[9] |
| Гюлеменли[9] | Γκιουλεμενλή | Влахика Ерипия | Βλάχικα Έρείπια[10] | бивше село в Карадаг на СЗ от Каяли[9] |
| Стратунус[9] | Στράτουνους | Паралимнион | Παραλίμνιον[10] | възвишение в Карадаг на СЗ от Каяли (353 m)[9] |
| Сиври тепе[9] | Σιβρί Τεπέ | Митери Корифи | Μυτερή Κορυφή[10] | възвишение в Карадаг на СЗ от Каяли (400 m)[9] |
| Дермен[9] | Ντερμέν | Милорема | Μυλόρεμα[10] | река в Карадаг на СЗ от Каяли, вливаща се от юг в Бутковското езеро[9] |
| Кюланали[9] | Κιουλιαναλή | Рема Дилофу | Ρέμα Διλόφου[10] | река в Карадаг на СЗ от Каяли, вливаща се от юг в Бутковското езеро[9] |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 58. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 845.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 180.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
| ||||||||||||||||||||||||||
