Просеник (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просеник (Област Бургас). За античния град вижте Скотуса.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияПросеник
Σκοτούσσα
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Просеник
Просеник на картата на Гърция
Dimos Iraklias - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Просеник
Просеник на картата на дем Долна Джумая и област Централна Македония
Координати: 41°07′59.88″ с. ш. 23°22′59.88″ и. д. / 41.1333, 23.3833
Данни
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Население 1 440 (2001)
Надм. височина 19 m
Пощ. код 621 00
Тел. код 23210-9

Просеник или Просяник (изписване до 1945 година Просѣникъ, местно произношение Просяник, на гръцки: Σκοτούσσα, Скотуса, до 1926 година Πρόσνικ, Просник[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1 440 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от просо и наставка -ник, както Ръженѝк.[2]

В Османската империя[редактиране | edit source]

През 19 век и началото на 20 век, Просеник е чисто българско село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Просеник (Prossénik) е посочено като село със 112 домакинства, като жителите му са 380 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Просеник, 2 1/2 час на З от Сяр; път равен, но блатист. Една част от земята е чифлик на много притежатели. Нова гъркоманска църква „Св. Гьорги“ с хубава звънарница; гръцко училище с 45 ученика. 70 къщи български.[4]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Серско и оставя интересни бележки за стопанския напредък на селото. Ето какво пише той:

Особено е забогатяло с. Просеник, което лежи на много плодородна земя; откупило се е от своя бег, но не е изгубило неговото покровителство. В къси години селото окончателно се е преобразило, липсали са бедните колибки и наместо тях са се появили хубавички двуетажни къщи. Дворовете са заградени. Селяните имат прекрасна черква и добро училище, дохождат в града с коне, облечени чисто и прилично. Отиват на Св. Гора; някои даже са достигнали до Ерусалим. Всичките околни села гледат със завист на просеничани.[5]

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 900 жители, всички българи християни.[6] Всички християни от Просеник са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1280 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

В началото на 1909 година около 60 семейства от селото преминават в лоното на Българската екзархия.[8] Според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев през 1910 година в Просеник учителстват Стоил Димитров и З. Стоянова. Учениците са 25 момчета и 20 момичета. Училището се използва само от гъркоманите.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Просеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | edit source]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Просеник попада в Гърция. През 1926 година е прекръстено от гръцките власти на Скотуса по името на едноименния античен град.[11]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Просеник
  • България Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • България Атанас Василев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[13]
  • България Атанас Карайованов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[14]
  • Гърция Атанас Хаджипантазиев (? - 1907), гръцки андатски капитан
  • България Васил Николов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[15]
  • България В издадения през 1860 година сборник от Стефан ВерковичНародни песни на македонските българи“, авторът се възхищава от народната певица Дафина от Просеник, Серско. От нея той записал 270 песни - най-хубавите в сборника, но не всички поместени. Веркович е удивен от богатството на нейния песенен репертоар, от необикновената й памет, от поетическите й дарби и я нарича „българска Омирка“[16]
  • България Запро Стаматов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[17]
  • България Илия Ангелов, български опълченец, V опълченска дружина[18]
  • България Илия Петров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[19]
  • Гърция София Хаджипантазиева, гръцка андартска деятелка
  • България Щерьо Влахов (1884 - 1924), български революционер, физически убиец на Тодор Александров

Побратимени градове[редактиране | edit source]

Просеник е побратимен град или партньор с:

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πρόσνικ -- Σκοτούσσα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 178.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 116-117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
  5. Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.74-75.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.198-199.
  8. Йордан Иванов. "Български старини из Македония". София, 1931, стр. 224.
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 142 - 143.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 873.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 498.
  16. "Народни песни на македонските българи". Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007 ]
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 635.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 560.
  20. Списък на побратимени градове


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.