Просеник (дем Долна Джумая)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Просеник (Област Бургас). За античния град вижте Скотуса.

Просеник
Σκοτούσσα
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Долна Джумая
Географска област Серско поле
Надм. височина 19 m
Население (2001) 1 440 души
Пощенски код 621 00
Телефонен код 23210-9

Просеник или Просяник (изписване до 1945 година Просѣникъ, местно произношение Просяник, на гръцки: Σκοτούσσα, Скотуса, до 1926 година Πρόσνικ, Просник[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1 440 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 15 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от просо и наставка -ник, както Ръженѝк.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През 19 век и началото на 20 век, Просеник е чисто българско село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Просеник (Prossénik) е посочено като село със 112 домакинства, като жителите му са 380 българи.[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Просеник, 2 1/2 час на З от Сяр; път равен, но блатист. Една част от земята е чифлик на много притежатели. Нова гъркоманска църква „Св. Гьорги“ с хубава звънарница; гръцко училище с 45 ученика. 70 къщи български.[4]

През 1891 година Васил Кънчов посещава Серско и оставя интересни бележки за стопанския напредък на селото. Ето какво пише той:

Особено е забогатяло с. Просеник, което лежи на много плодородна земя; откупило се е от своя бег, но не е изгубило неговото покровителство. В къси години селото окончателно се е преобразило, липсали са бедните колибки и наместо тях са се появили хубавички двуетажни къщи. Дворовете са заградени. Селяните имат прекрасна черква и добро училище, дохождат в града с коне, облечени чисто и прилично. Отиват на Св. Гора; някои даже са достигнали до Ерусалим. Всичките околни села гледат със завист на просеничани.[5]

Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото брои 900 жители, всички българи християни.[6] Всички християни от Просеник са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1280 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

В началото на 1909 година около 60 семейства от селото преминават в лоното на Българската екзархия.[8] Според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев през 1910 година в Просеник учителстват Стоил Димитров и З. Стоянова. Учениците са 25 момчета и 20 момичета. Училището се използва само от гъркоманите.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Просеник са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война Просеник попада в Гърция. През 1926 година е прекръстено от гръцките власти на Скотуса по името на едноименния античен град.[11]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Просеник
  • България Андон Ангелов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[12]
  • България Атанас Василев (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков[13]
  • България Атанас Карайованов, български революционер, деец на ВМОРО, умрял преди 1918 г.[14]
  • Гърция Атанас Хаджипантазиев (? - 1907), гръцки андатски капитан
  • България Васил Николов (1887 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[15]
  • България В издадения през 1860 година сборник от Стефан ВерковичНародни песни на македонските българи“, авторът се възхищава от народната певица Дафина от Просеник, Серско. От нея той записал 270 песни - най-хубавите в сборника, но не всички поместени. Веркович е удивен от богатството на нейния песенен репертоар, от необикновената й памет, от поетическите й дарби и я нарича „българска Омирка“[16]
  • България Запро Стаматов (1886 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[17]
  • България Илия Ангелов, български опълченец, V опълченска дружина[18]
  • България Илия Петров (1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[19]
  • Гърция София Хаджипантазиева, гръцка андартска деятелка
  • България Щерьо Влахов (1884 - 1924), български революционер, физически убиец на Тодор Александров

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Просеник е побратимен град или партньор с:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Πρόσνικ -- Σκοτούσσα
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 178.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 116-117.
  4. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 841.
  5. Кънчов, Васил. "Избрани произведения", Том I, София, 1970, стр.74-75.
  6. Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.176.
  7. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.198-199.
  8. Йордан Иванов. "Български старини из Македония". София, 1931, стр. 224.
  9. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 142 - 143.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 873.
  11. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 24.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.
  14. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 498.
  16. "Народни песни на македонските българи". Под ред. на Т. Моллов. Варна, LiterNet, 2007 ]
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 635.
  18. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 560.
  20. Списък на побратимени градове


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.