Копривщенска кухня
Традиционната копривщенска кухня, наред с приносите на копривщенци в областта духовното, революционното и архитектурното развитие по българските земи се явява и микромодел на обществото по време на Възраждането.[1]
Изследванията на историци, етнолози и езиковеди, поради бурната история на градчето често подминават този аспект на характерния бит на населението му. Интерактивната кулинарна карта на българската езикова територия, в частност на района на Копривщица заема особени и характерни черти.[1]
Още Любен Каравелов в повестта си „Българи от старо време“ подробно се занимава с описанието на ритуалното жито за помен, с неговите стоящи разделени зрънца, със смокини и тълчени (ситно счукани) орехи, придружено с печено кукурузено или пшеничено брашно, подсладени с мед или пудра захар. И до днес то се слави с вкуса и аромата си.[1]
Диетата и местните кулинарни традиции са обусловени от бита и източника на доходи на местното население. Друг фактор са високопланинският климат и характерните почви, върху които виреят много малко земеделски култури. От факта, че тук виреят само бръбой и ръж произхожда и майтапа „Ядохме бръбой с мръви и напокон ошав“ (ядохме картофи с месо и накрая ошав).[2] Ошава със сини сливи тук е считан за деликатес, тъй като местните плодове не узряват добре и нямат нужната сладост.[1]
Плодовете и зеленчуците за консумация биват доставени веднаж годишно с малък керван от пазарите в тракийско. Гурбетчиите от местното население или богатите търговци с абаджийски стоки, бегликчиите или джелепите носят армаган (подарък) във вид на екзотични плодове и ядки от далечни места – Цариград, Александрия или Кайро.[1]
Освен с почти безбройните начини на приготвяне на ястия с картофи, тутманици (бохча-тутманик) и етреници, град Копривщица е прочут и с потомствения майстор на луканки[1]Ганчо Искров.
Рецептури[редактиране | редактиране на кода]
Готварски рецепти от майстор Пенка Цветкова:[3]
- Копривщенски мазен тутманик[3]
- Продукти: бяло брашно, яйце, хладка вода, олио, краве масло, сирене, сол
- Зетьова манджа[3]
- Продукти: яйца, червен пипер, брашно, краве масло, вода, сол
- Лук яхния[3]
- Продукти: свински ребра, кромид лук, сушени сини сливи, морков, магданоз, дафинов лист, черен пипер (зърна), щипка захар
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Ibl.bas.bg. Керемидчиева, Славка. Традиционна копривщенска кухня. Посетен на 5 март 2022
- ↑ Фразата в други региони на България е позната като „Ядохме пресол (кисело зеле) с мръви и напокон ошав“ .
- ↑ а б в г Ibl.bas.bg. Интерактивна кулинарна карта на българската езикова територия. Копривщица. Посетен на 5 март 2022