Кореком

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кореком (съкр. от фр. Co(mptoir de) re(présentation et de) comm(erce) - дирекция за представителство и търговия) българска компания с верига от безмитни магазини, работещи със свободно конвертируема чужда валута в България от 1960-те до 1990-те год.

Съдържание

История [редактиране]

Началото е положено от външнотърговското предприятие „Булет“, което създава веригата безмитни магазини за задоволяване на потребителското търсене на луксозни вносни стоки, като печели търсената свободно конвертируема валута. Те са наречени Corecom — съкращение от френското словосъчетание COmptoir de REpresentation COMmerciale (кантора за търговско представителство).

След преобразуването на „Булет“ във външнотърговското предприятие „Интеркомерс“ така се нарича и дирекцията, която се обособява като отделно външнотърговско предприятие през 1964 г.

В края на 1980-те и особено в началото на 1990-те год. се нарояват редица безмитни магазини, чиято дейност се налага да се регламентира в средата на 1990 г., като те остават да съществуват само по граничните контролно-пропускателни пунктове - тоест на границите и по международните летища на страната. Под външен натиск България приема те да бъдат закрити в началото на 21 век.

Описание [редактиране]

Стоките, които се продават в магазините, по правило не се обмитяват и често са по-евтини, отколкото на Запад. Те не се намират на вътрешния пазар[1]: алкохол и цигари (като скоч уиски и цигари „Марлборо“), потребителска електронна техника (например видео и аудио апаратура), козметика, дрехи, списания, играчки и дори храна от типа на шоколадовите яйца „Киндер сюрприз“ (познати и като "корекомски яйца" по онова време). Продават се и български стоки, предназначени за износ или дефицитни на вътрешния пазар.

Освен основни конвертируеми валути като американския долар, магазините на „Кореком“ приемат и обменни сертификати (бонове, поименни чекове), издадени от БНБ. Не всеки обаче безопасно може да пазарува в тях: макар че формално магазините са отворени за всички, всъщност всеки, който купува стоки, но няма позволение да притежава чужда валута, е заплашен от разследване от властите, тъй като по това време валутният режим в България не разрешава свободно притежание на чужда валута. Освен чужденците достъп до твърда валута имат само най-висшата номенклатура на БКП и ограничен кръг други лица, имащи право да пътуват или да работят в чужбина.

Аналози [редактиране]

На същия принцип работят вериги безмитни магазини в други социалистически страни - „Интершоп“ в ГДР, „Тузекс“ в Чехословакия, „Певекс“ в Полша[2], руската „Берьозка“ и украинската „Каштан“ в СССР.

Източници [редактиране]

  1. Everyday Life in Eastern Europe. at the Center for History and New Media
  2. Jonathan R. Zatlin. The Currency of Socialism : Money and Political Culture in East Germany, p.245. Cambridge University Press, 2007. ISBN 978-0521869560