Ксавие Лапер дьо Кабан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ксавие Лапер дьо Кабан
Xavier Lapeyre de Cabanes
френски дипломат
Роден

Учил вИнститут за политически изследвания
Политика
Отличия
Семейство
СъпругаМария Лапер дьо Кабан[1]
ДецаАсен, Борис, Валентин

Ксавие Лапер дьо Кабан (на френски: Xavier Lapeyre de Cabanes) е френски дипломат, посланик на Франция в България от 2013 до 2016 г.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 декември 1963 г. Завършва Института по политически науки. Владее френски, английски, български, португалски и немски език.[2]

През 2014 г. Ксавие Лапер дьо Кабан за втори път изнася публична лекция в УНСС на тема „Стабилността на Европейския съюз“[3].

Дипломатическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

  • 1989 – 1991 г. – Културни, научни и технически отношения в Министерство на външните работи на Франция
  • 1991 – 1995 г. – втори секретар във френското посолство в София и аташе по печата
  • 1995 – 1998 г. – първи секретар във френското посолство в Никозия
  • 1998 – 2000 г. – първи секретар във френското посолство в Джибути
  • 2000 – 2001 г. – Дирекция „Стратегически въпроси, сигурност и разоръжаване“ в Министерство на външните работи на Франция
  • 2001 – 2004 г. – член на кабинета на главния секретар на Министерство на външните работи на Франция
  • 2004 – 2007 г. – Генерален секретариат на правителството на Франция
  • 2007 – 2010 г. – Министър-съветник във френското посолство в Бразилия
  • от юли 2010 г. – заместник началник на протокола в Министерство на външните работи на Франция
  • октомври 2013 – 2016 г. – Посланик на Франция в България

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Бижутата на мадам Дьо Кабан“, интервю на Лилия Илиева, сп. „Ева“, 13 януари 2015 г.
  2. а б Биография на посланик Ксавие Лапер дьо Кабан // Посолство на Франция в България. Архивиран от оригинала на 2016-07-14. Посетен на 13 септември 2016 г.
  3. „Френският посланик Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан гостува в университета“, сайт на УНСС.
  4. Указ № 236 от 7 юли 2016 г. Обн. ДВ. бр. 54 от 15 юли 2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]