Лазар Главинов
| Лазар Главинов | |
| политически деец | |
| Роден |
1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 1947 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Политика | |
| Партия | Българска работническа социалдемократическа партия (Македоно-одринска социалдемократическа група) |
| Семейство | |
| Братя/сестри | Васил Главинов |
Лазар Костов Главинов е български социалист от Македония и един от най-видните майстори на мебели в България в началото на XX век.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лазар Главинов е роден през 1880 година във Велес, тогава в Османска империя.[2] През втората половина на 1896 година влиза в създадената от брат му Васил Главинов в София Македоно-одринска социалдемократическа група, в която членуват още Велко Марков, Никола Русински, Никола Карев, Димитър Мирасчиев, Андон Шулев, Атанас Раздолов, Стойно Стойнов, Гиго Драндаров, Димо Хаджидимов и други.[3] През ноември 1904 година подпомага Константин Антонов и Тота Антонова, които в къщата му в Скопие, под прикритието на шивашка дейност, основават социалистическа група.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в лазарета на Македоно-одринското опълчение. Награден е с бронзов медал.[5]
Главинов умира в 1947 година в София.[2]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Първанов, Кирил. Озарени от красотата. София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2010. ISBN 978-954-322-369-5.
- ↑ а б Парцел 32 // София помни. Посетен на 25 януари 2016.[неработеща препратка]
- ↑ Мадолев, Георги. Васил Главинов – пионер на социалистическото движение в Македония и Одринско // Исторически преглед XXIV (2). Институт за история при Българската академия на науките, 1968. с. 68 - 70.
- ↑ Томов, Ангел. Македонските партии след младотурския преврат. III Социалистическата федерация // Македонска мисъл (5-6). 1947. с. 190.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 178.
