Лео Фере

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лео Фере
Radio Libertaire 10 ans Léo Ferré 3.jpg
Информация
Роден
Починал
14 юли 1993 г. (76 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Стил шансон, експресионизъм, класика
Професии поет, певец, композитор, диригент, писател
Инструменти пиано
Активни години 1946-1991
Музикален издател Le Chant дю Монд, Odeon Records, Barclay Records, CBS, RCA, EPM, La Mémoire et La Mer
Уебсайт http://www.leo-ferre.com/
Страница в IMDb
Лео Фере в Общомедия

Лео Фере (фр. Léo Ferré, , Монако — , Кастеллина ин Кьянти, провинция Сиена) — френски поет, певец, композитор и писател. Той е най-плодовитият автор, композитор и изпълнител на френски език и е записал над четиридесет албума със свои песни.

Фере е един от видните поети от втората половина на ХХ век, с дълбока и богата изразност повлияна от сюрреализма. В текстовете на своите песни той използва богата лексика и неологизми за да създаде сложни и неочаквани образи, често нееднозначни и многосмислени. Неговите песните са лирични, написани в римуван и свободен стих, а темите са любовта, тъгата, както и анархистичният морал и възгледи.

Той пише музика за стиховете на Аполинер, Бодлер, Верлен, Вийон, Жан-Роже Косимон, Арагон, Рютбьоф, Чезаре Павезе и други, и допринася тяхната поезия да стане достъпна на широката публика.

Творчеството му на писател обхваща различни жанрове: разкази за детството (Benoît Misère), епистоларния жанр (Lettres non postées), размисли (L'anarchie est la formulation politique du désespoir, Technique de l'exil, Introduction à la folie), портрети и автопортрети (préfaces à Verlaine et à Caussimon). Писал е за театъра (L'Opéra des rats), издал е сборници с поезия (Poètes... vos papiers !, Testament phonographe) и дълги поеми (La Mémoire et la Mer, Le Chemin d'enfer, Perdrigal/Le Loup, Death... Death... Death..., Métamec).

Освен своите песни, той композира в различни музикални жанрове: опера: La Vie d'artiste (незавършена), оратория La Chanson du mal-aimé (по текст на Аполинер), le балет La Nuit, инструментална музика La Symphonie interrompue, Le Chant du hibou, Le Concerto pour bandonéon (inachevé), музика за филми. От 1975 до 1990 е бил и диригент на симфонични оркестри, макар и не много често.

Приживе Лео Фере отказва да приеме Голямата награда за френска песен и френския Национален орден за заслуги в областта на изкуството и литературата.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]