Липлян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Липлян
Lipjan/Lipjani
Липљан/Lipljan
Местоположение
Липлян (Косово)
Red pog.png
Липлян
Разположение в Косово
Координати: 42°31′18.12″ с. ш. 21°07′32.88″ и. д. / 42.5217, 21.1258
Данни
Окръг Прищински
Община Липлян
Население 57 474 (на общината) (2011)
Надм. височина m
Останки от Юстиана Секунда край Липлян

Липлян или Липян (на сръбски: Липљан или Lipljan, на албански: Lipjan или Lipjanie) e град в Прищински окръг, Косово. Той е център на едноименната община Липлян. Заедно с останалите селища в общината има около 58 000 жители, предимно албанци.

География[редактиране | edit source]

Разположен е на 16 км южно от Прищина, при вливането на Яневската река в Ситница. Покрай града минава главният път, свързващ Прищина със Скопие и Република Македония.

Околностите на града са богати на културно-исторически паметници. На ок. 10 км. североизточно от Липлян се намира манастира Грачаница.

История[редактиране | edit source]

Градът възниква през античността като средище на главния римски път, свързващ Скопие с Ниш. По-късно е обновен от византийския император Юстиниан I (527-565) под името Юстиана Секунда (на латински: Iustiana Secunda). Липений или Липенион, както е наричан гръдът, е средище на митрополия на Българската църква през 10-11 век, а по време на византийското владичество Липянската църква е митрополитска катедрала на една от епархиите на Охридската българска архиепископия.[1][2] Липлян е първа и главна българска и византийска опора откъм сръбския Звечан и сръбските земи през 11-13 век.

С развитието на рудодобива в Рашка и Душановото царство, постепенно значението на града във втората половина на 14 век започва да намалява за сметка на съседните Прищина, Янево и Ново бърдо. По време на османското владичество Липян е голямо село.

По време на българското управление през Първата световна война Липлян е център на едноименна община и има 633 жители.[3]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 25,184.
  2. Божилов, Иван. Българската архиепископия ХІ-ХІІ век. Списъкът на българските архиепископи, София 2011, ИК "Гутенберг", с. 81, 84,89.
  3. Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София, 1917, с. 79.