Мадам дьо Помпадур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мадам Дьо Помпадур)
Направо към: навигация, търсене
Мадам Дьо Помпадур
френска куртизантка; метреса на Луи XV
Мадам Дьо Помпадур 
Родена: 29 декември 1721
Париж, Франция
Починала: 15 април 1764 г. (на 42 г.)
Париж, Франция

Мадам Дьо Помпадур, Жана-Антоанет Поасон (на френски: Jeanne-Antoinette Poisson, marquise de Pompadour, 29 декември 1721 - 15 април 1764), е френска куртизанка, метреса на френския крал Луи XV.

Ранни години[редактиране | edit source]

Жанa-Антоанет е родена на 29 декември 1721 в Париж. Тя се ражда в семейството на Франсоа Поасон, но се предполага, че неин биологичен баща е банкерът Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем, който става неин патрон, след като законният ѝ баща, иконом на двама братя финансисти от Париж, е изгонен от Франция през 1725 г. заради неплатени дългове и финансови измами- престъпление, което в тогавашна Франция се наказва със смърт. Осем години по-късно Поасон е реабилитиран и му е позволено да се завърне във Франция.

Жанa-Антоанет е интелигентна, красива и образована; умее да танцува, да гравира и да свири на клавикорд, а освен това е добра актриса и певица. По-късно тя твърди, че когато била на девет майка ѝ я завела на гадателка,която ѝ предрекла, че един ден ще "царува над сърцето на крал". По всичко личи, че майка ѝ повярвала на предсказанието, тъй като започнала да я нарича "Рейнет" (от френското Reine, което означава кралица). Жан прекарва няколко години в манастир, тъй като баща ѝ настоявал тя да получи католическо образование. След като напуска манастира, Жан продължава образованието си вкъщи. В по-голямата си част то е на разноските на Шарл Франсоа льо Норман дьо Турем,богат финансист,близък приятел на майка ѝ, което вероятно е причина за слуховете, че именно той е истинският баща на малката Жанa-Антоанет. Скъпото ѝ обучение включвало уроци от известни за времето си актьори и певци.

През 1741 г. Жанa-Антоанет се омъжва за Шарл-Гюилем льо Норман д'Етиол, племенник на патрона ѝ и негов наследник. Младоженците получили като сватбен подарък от богатия си роднина имението Етиол, което граничи с кралската ловна местност в Горите на Сенарт. Жана ражда на съпруга си две деца — момче, което умира след раждането си през 1741, и момиче на име Александрин-Жана (наричана "Фанфан"), родена на 10 август 1744 г. По всеобщо мнение мадам Д'Етиол, както започват да наричат Жана-Антоанет, е очарователна със своята малка уста и овално лице, оживено от нейното остроумие. Скоро Шарл-Гюилем напълно се увлича по младата си съпруга, която става известна сред парижките салони. Мадам Д'Етиол открива собствен салон в имението Етиол, в покрайнините на френската столица, който е посещаван от множество известни френски философи, включително и от Волтер.

Версай[редактиране | edit source]

Портрет от 1755

Популярността на мадам Д'Етиол става толкова голяма сред висшето общество на Париж, че мълвата за нея стига до ушите на Луи XV. Тя привлича погледа му едва през 1745 г. Тогава мадам Д'Етиол е представена на краля от група придворни. По това време Луи XV още скърбял за смъртта на официалната си метреса, Мари-Ан дьо Шатору. През Февруари същата година мадам Д'Етиол е поканена на маскен бал във Версай по случай сватбата на френския дофин Луи и испанската инфанта Мария-Тереза Рафаела.

Преоблечена като богинята на лова Диана, Жана-Антоанет случайно или не попада на подходящата плячка, която се окзава самият крал, маскиран като Тисово дърво. Впечатлен, кралят отстранява маската си и ангажира Жана-Антоанет в изтънчен разговор, който завършва с покана за интимна вечеря. През март същата година Жанa-Антоанет, която вече е редовен гост и официална метреса на краля, се премества във Версай.

Кралят дарява на Жана-Антоанет маркизата Помпадур, а през юли и титлата маркиза на Помпадур (на френски:маркиза Дьо Помпадур), тъй като Жана се нуждае от титла, за да бъде представена в двора. След като г-н Д'Етиол е назначен за генерален откупчик на данъците маркиза Дьо Помпадур е официално се развежда със съпруга си. На 14 септември 1745 г. мадам Дьо Помпадур официално е представена пред придворното общество, след което бързо овладява изискания дворцов етикет и активно се замесва в света на интригите, конспирациите, политиката и лекомислието.

Позиция в двора[редактиране | edit source]

Красива, интелигентна и образована, Помпадур искрено се привързва към краля. Тя обаче има един главен недостатък за пред масите — произхожда от буржоазно семейство и то от семейство, което има намеса в държавните дела. Обществото навремето приема без проблеми метресите на неговия прадядо Луи XIV (с изключение на мадам Дьо Ментенон), тъй като те произхождат от висшата аристокрация и не оказват влияние върху политиката. Но връзката на Луи XV с мадам Дьо Помпадур се приема за позор.

В страната плъзват клевети по адрес на кралската любовница. Въпреки многото критики, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Голям меценат,създател на стила рококо, маркизата събира огромна колекция от художествени произведения в своите имения. Тя има принос за развитието на порцелановата фабрика в Севр, която се прочува в цяла Европа; за финансирането на редица художници и занаятчии; за построяването на Плас дьо Конкорд и на Военното училище в Париж; защитава непрестанно Енциклопедията срещу атаките на църквата и приобщава краля към идеите на френските просветители.

Разточителната демонстрация на лукс в именията ѝ е една от основните причини за критиките срещу маркизата, независимо от това, че богатото ѝ семейство неведнъж предоставя пари на правителството, спасявайки го от фалит, както и от факта, че маркизата завещава цялото си имущество на държавата и след нейната смърт то става собственост на короната.

Портрет от 1764

След като Помпадур официално заживява във Версай, тя започва да организира вечери за краля с избрани гости без да се налага да се спазва етикета, който Луи ненавижда. Атмосферата е толкова семпла, че самият Луи XV сервира кафе по време на вечерите. Мадам Дьо Помпадур забавлява краля, опитвайки се да го отърве от досадата на държавните дела. Благодарение на нея, кралят получава интимността и женското присъствие, от които е лишен в детството си. Маркизата преживява два аборта през 1748 и 1749 г., а според слуховете тя сама избира метреси на Луи XV, които да забавляват краля, докато тя се възстановява. С разклатено здраве, след 1750 г. Мадам Дьо Помпадур вече не е нищо повече от приятелка на краля, но въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка до смъртта си. Умира на 15 април 1764 от туберкулоза.

Роля в политиката[редактиране | edit source]

Мадам Дьо Помпадур никога не е имала толкова огромно политическо влияние в двора, каквото ѝ приписват слуховете, но все пак тя препоръчва маршал Дьо Бел-Ил и херцог Дьо Шоазьол на краля. Маркизата обаче има значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните. Това става очевидно през 1754, когато Мари-Луиз О'Мърфи е на път да измести маркизата от сърцето на краля. Младата и неопитна нимфетка забременява(не е ясно дали от краля)и се опитва безуспешно да отстрани Дьо Помпадур, но е принудена да се омъжи за дребен благородник,след което я отстраняват от приятелския кръг на краля.

Ролята на маркиза Дьо Помпадур в двора изпъква през 1755 г., когато е помолена от австрийския дипломат Граф Кауниц да се намеси в преговорите, които довеждат до подписването на Версайския договор от 1756 г., който намалява френско-австрийския антагонизъм. Договорът довежда до т.н Седемгодишна война, в резултат на която Франция губи Нова Франция в Канада. Според слуховете, след катастрофалната загуба на некадърното си протеже (маршал дьо Субиз в битката при Росбах от прусаците) мадам Дьо Помпадур утешава краля с прочутото : au reste, après nous, le Déluge (След нас и потоп).

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Madame de Pompadour“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.