Мадам Дю Бари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жана дю Бари
метреса на крал Луи XV
Жана дю Бари 
Родена: 19 август 1743
Вокульор, Франция
Починала: 8 декември 1793
Париж, Франция

Мари-Жана Бекю, графиня Дю Бари (на на френски: Marie-Jeanne Bécu, comtesse du Barry), е метреса на крал Луи XV.

Тя е дъщеря на монаха Жан-Жак-Батист Громар дьо Воберние и на шивачката Ан Бекю. Получава блестящо образование с уроци по философия, литература и др. при най-добрите учители благодарение на грижите на втория си баща, Никола Рансон дьо Монтрабе, за когото майка ѝ се омъжва през 1749 г.

15-годишна Жана постъпва на служба в заможно парижко семейство, което ѝ позволява достъп до висшето парижко общество. По-късно става продавачка в много посещаван моден магазин в Париж - „Ла Тоалет”. 19-годишна я забелязва граф Жан-Батист дю Бари. Той я прави своя любовница, а след това я превръща в луксозна куртизанка под името Мадмоазел Ланж.

През 1768 г. по време на една вечеря Жан-Батист дю Бари възхвалява качествата ѝ пред един придворен на Луи XV. Чувайки за това, кралят пожелава да се запознае с нея. Намерението на граф дю Бари е да я направи любовница на краля и с нейна помощ да изгони от правителството стария си враг Шоазьол.

Застаряващият крал (вече 53-годишен) е запленен от красотата на Жана и настоява тя да получи благородническа титла. За да стане това възможно той урежда нейния брак с граф Гийом дю Бари, брат на Жан-Батист дю Бари. На 1 септември 1768 г. Жана става графиня Дю Бари, титла, която впрочем тя дотогава вече е използвала незаконно. Сега вече нищо не пречи тя да бъде представена официално в двора (април 1769).

Развличайки монарха, Жана получава като награда висока рента, скъпи бижута и имения. Въпреки това опитите ѝ да издейства оставката на Шоазьол на първо време претърпяват неуспех — неговата позиция изглежда непоклатима. Шоазьол демонстрира неприкрита враждебност към новата фаворитка на краля, разпространявайки по неин адрес неприлични песнички и порнографски рисунки. В добавка той урежда брака на внука на краля, Луи XVI, с Мария Антоанета, в лицето на която си спечелва силен съюзник. От момента, в който научава за връзката на Жана с Луи XV, Мария Антоанета ѝ засвидетелства нескривана омраза. Въпреки всичко, през 1771 г. Жана все пак успява да убеди краля да отпрати Шоазьол и да назначи на негово място херцог Д'Егийон,с което само засилва неприязънта на Мария Антоанета към себе си.

Когато Луи XV научава, че е болен от едра шарка, той изпраща Жана дю Бари в абатството Пон-о-Дам, където тя живее 2 години, до октомври 1776 г., когато се настанява окончателно в замъка си Лувсиен. Там тя води спокоен живот и има две дълги връзки, по време на които е искрено влюбена.

При първите вълнения по време на Революцията (1789), Жана поема грижата за ранените, без да прави разлика между републиканци и роялисти. По този повод тя дори получава писмо от старата си неприятелка Мария Антоанета, която ѝ благодари за оказаните грижи на защитниците на монархията. От друга страна обаче републиканците хранят подозрения към Жана заради нейното минало, но тя публично заявява, че подкрепя каузата им и с това успява да разсее съмненията. Въпреки това последващите ѝ непредпазливи действия ѝ изиграват лоша шега.

През 1791 г. ѝ открадват бижутата. Без да си даде сметка за опасността, на която се излага, Жана вдига голям шум, за да ги открие, като предлага обезщетение на онзи, който ѝ ги възстанови, и по такъв начин прави обществено достояние голямото богатство, с което разполага. В крайна сметка бижутата ѝ са открити в Лондон. Жана предприема дотам няколко пътувания, по време на които приютява при себе си аристократи, бягащи от Революцията. Така се набиват на очи нейното солидно финансово състояние и връзките ѝ с емигрантите, които прибавени към някогашното ѝ положение на кралска фаворитка и факта, че си е позволила да носи траур в Лондон при вестта за екзекуцията на Луи XVI, я правят мишена за републиканците. Жана е обявена за враг на Революцията. При едно от връщанията ѝ във Франция е арестувана и след дълъг съдебен процес е гилотинирана на 8 декември 1793 г. Не ѝ помага и последният ѝ отчаян опит да се спаси, разкривайки на палачите си къде са скрити последните ѝ скъпоценности.