Мараке
| Мараке مراغه | |
| — град — | |
 | |
  Мараке | |
| Страна |  Иран |
|---|---|
| Провинция | Източен Азербайджан |
| Надм. височина | 1456 m |
| Население | 146 405 души (2012) |
| Кмет | Надер Ебрахими |
| Часова зона | UTC+3:30 |
| Официален сайт | maraghe.com |
| Мараке в Общомедия | |
Мараке (на персийски: مراغه) е град в Иран, провинция Източен Азербайджан. При преброяването от 2012 г. има 146 405 жители.
История[редактиране | редактиране на кода]
Мараке е древен град, но точното време, когато е построен е неизвестно. Два каменни моста в добро състояние са изградени по време на управлението на Хулаку Хан (1217 - 1265 г.), който прави града столица на Илханат. Малко след това става седалище на Източната църква на патриарх Мар Ябалаха III. Мястото е заобиколено от обширни лозя и овощни градини, добре напоявани от множество канали, от реката, и се произвеждат големи количества плодове.
Една от най-известните гробищни кули, на Гонбад Кабуд (от 1197 г.), е украсена с мозайки, наподобяващи Пенроуз. Неговият мрамор е известен като Марака, съставен от травертин, който се получава в село Дашкасан на около 50 км северозападно от Мараке.
През 16 век града е управляван от кюрдското племе мукри. През 1603 г. е завладян от персийския Шах Абас I Велики и оттогава, с няколко прекъсвания е част от Иран. През 1610 г. Абас отнема града от мукрите за неподчинение, и предава властта на тюркските племена мукадам, чиито лидери ръководят провинция Марака до нейната ликвидация през 1925 г.
На 15 януари 1828 г., по време на Руско-иранската война, градът е окупиран от Нижни Новгородския 17-и драгунски полк на руската армия, който след подписването на мирен договор се изтегля.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Планините защитават Мараке от северните ветрове, така че се развива селското стопанство и градинарството. Градът е център на лозарството и градинарството на региона. Произвеждат се сушени плодове, особено стафиди, които се изнасят. Земеделските полета дават реколта от зърнени храни, памук, грозде и други плодове.
В допълнение към градинарство, Мараке е известен с кожарство и килими. В близост до града се извършва добив на въглища и строителни камъни.
Обсерватория[редактиране | редактиране на кода]
На хълм, западно от града, са останките на известната Маракеска обсерватория, наречена Расад Хане. Сградата служи като крепост в миналото, а основите на стените са от 13 до 2 метра дебелина. Обсерваторията е построена през 13 век и е дом на най-малко десет астрономи и библиотекар, който отговаря за библиотеката, за която се твърди, че съдържа над 40 000 книги. Тази обсерватория е една от най-престижните през средновековието в Ислямската империя по време на златната епоха в ислямската наука. Известният астроном Ибн ал-Шатир извършва голяма част от работата си в тази обсерватория.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
-
Мохамед Саед, бивш министър-председател на Иран. -
Булуд Карачорлу, поет.
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален сайт Архив на оригинала от 2011-09-03 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Lindberg, David C. The Beginnings of Western Science. United States, The University of Chicago Press, 1992. ISBN 9780226482057. с. 179–181.
- ↑ www.bpkgo.ba, архив на оригинала от 11 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110911031202/http://www.bpkgo.ba/stream.php?id=821, посетен на 20 ноември 2016
- ↑ www.gorazde.ba
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maragheh в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |