Масаи
| Масаи | |
 Масай |
|
| Общ брой | 883 000 |
|---|---|
| Значителен брой в |  Кения (453 000) Танзания (430 000) |
| Език | маа |
| Религия | Монотеизъм вкл. Християнство |
| Сродни етнически групи | Самбуру |
Масаи e африканско полуномадско племе, обитаващо основно територията на Кения и Танзания и е вероятно едно от най-известните в Източна Африка.
Съдържание |
История[редактиране]
Предполага се, че са се появили през 16-17 в. в Кения. Те наричат себе си „маа“ и принадлежат към групата на нилотите — едри по конструкция хора от долината на река Нил. Независимо от външната им сдържаност, граничеща с враждебност, за тях е известно повече, отколкото за много други африкански народи. Независимо, че битът и социалното им равнище са все още далече от съвременната действителност, те като прагматичен народ очевидно осъзнават безсмислието да се противопоставят на все по-проникващата цивилизация и вече допускат в близост край себе си изследователи, пътешественици, журналисти и туристи. Но като хора, които държат на честта си и са подвластни на езическите си вярвания, и до ден днешен, преди да им бъде направена снимка например, задължително трябва да им се иска разрешение. В противен случай реакциите им са непредвидими.
Култура[редактиране]
Социалното им деление е на 3 степени, въз основа на възрастта на мъжа — юноша, войн и старейшина. Когато момчетата станат на 15-18 г. им правят ритуално посвещение за „войн“. За целта преминават през поредица от изпитания, установени от съвета на старейшините. След това „издържалите“ биват обрязвани и за „ръкоположените“ започва „мъжката“ им участ — да пазят добитъка, да крадат нови животни, включително и от съседите, да търсят нови пасища. Но чак след като минат няколко години и „войнът“ натрупа стаж и докаже способностите си, получава право да се ожени. А с течение на времето всеки има реален шанс да стане и старейшина.
Омъжените жени възпитават децата, търсят и приготвят храна, доят кравите, ремонтират колибите.
При масаите има официално многоженство, но всички са равноправни, не се делят като мюсюлманите на групи по пол. Не знаят какво е развод, практически нямат такова понятие, а всички спорове се решават от старейшините, които всички дълбоко уважават и тачат. В случай че някой се провини, старейшините могат да му отправят проклятие, но то не е насочено конкретно към него, а към животните му. И това при тях са най-страшните наказания. По-големи не измислят, защото вярват, че ако даден старейшина много се старае да накаже някого, то това наказание като бумеранг може да се върне при него. А ако виновният се разкае и плати с едно теле, проблемът се счита за решен и „проклятието“ се снема.
Религия[редактиране]
Вярванията на масаите са езически. Те вярват в бога на дъжда и го наричат Нгаи.
Според легендата този бог имал трима сина. На единия дал стрела и той станал ловец. На другия дал мотика и той станал земеделец. А третият получил това, което останало — да пасе животните. И точно той станал бащата на всички масаи. Масаите вярват, че са призвани да опазят всичкия рогат добитък на този свят и за да постигнат тази цел, за да успеят да си изхранят животните, изобщо не се свенят да обират реколтата на събратята си земеделци. Най-вече на тази причина се дължат и враждите им.
Бит[редактиране]
Основното питие на масаите и до днес е мляко и кръв. Месо се консумира само при специални случаи. От кожите правят дрехи, обувки, постелки. Животинската тор се използва за строителство. А урината — за лечение.
Селищата им — „инканги“, са като повечето из Африка. Обикновено това са 10-20 кръгли колиби, изградени от тънки клонки, измазани с тор. Но за разлика от други места в Африка, тук те са защитени с ограда. Оградата се оплита от клони и вейки, и то така майсторски, че не може да се промъкне нито човек, нито хищник.
Независимо от всепроникващото влияние на съвременната цивилизация масаите съумяват да съхранят своя начин на живот, нрави, обичаи и душевна нагласа.
