Мортадела
Мортадела | |
Произход | Италия Региони Емилия-Романя, Ломбардия, Венето, Калабрия, Тоскана, Марке и Лацио, Провинция Тренто |
---|---|
Сервиране | студено, топло (като част от смес) |
Основни съставки | варено свинско месо, смесено с кубчета свинска мазнина, овкусено с черен пипер на зърна и понякога шамфъстък или зърна от мирта. |
Разновидности | Мортадела Болоня Мортадела от Вал д'Осола Мортадела от Аматриче Мортадела от Камайоре Мортадела от Кампотосто Мортадела от черен дроб Мортадела от черен дроб с греяно вино Мортадела от Прато Мортадела от Умбрия Мортадела от Вал ди Нон Мортадела от Трекуандина |
Калории | 276 (100 г.) |
Мортадела в Общомедия |
Мортадела (на италиански: mortadella) е голяма наденица, произхождаща от град Болоня, Италия, направена от варено свинско месо, смесено с кубчета свинска мазнина (главно твърдата мазнина на шията), обикновено с цилиндрична или овална форма. Традиционно се овкусява с черен пипер на зърна, някои версии може да съдържат и шамфъстък или по-рядко зърна от мирта. Най-известната версия е Болонската мортадела (la Mortadella di Bologna), но има и други разновидности, направени от други видове меса.[1]
Произход на името[редактиране | редактиране на кода]
Произходът на името „мортадела“ е спорен. Според една от теориите то идва от латинското mortarium (хаван) – инструмент, традиционно използван за чукане на месо. Тази теория, предложена от Джанкарло Сузини[2] – професор по древна история в Болонския университет през 20 век се основава на две погребални стели, съхранявани в Археологическия музей на Болоня,[3] за които се смята, че принадлежат на един и същи паметник, като едната изобразява стадо прасета, а другият хаванче и чукало. Според една друга теория – тази на математика и астронома Овидио Монталбани от 17 век името идва от римска наденица, овкусена със зърна мирта, която древните римляни наричат farcimen myrtatum или farcimen murtatum[1] (наденица от мирта), като мирта всъщност е популярна подправка преди появата на черният пипер на европейските пазари.
Други синоними на мортадела са mortadello e mortandéla.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Доказателство за съществуването на производители на мортадела още през римско време е барелеф от имперската епоха, изобразяващ седем прасета, водени на пасище, и хаванче с чукало – инструмент, който обикновено се използва от римляните за обработката на месо.[5]
Мортаделата вече се споменава в готварските книги от 14 век, въпреки че вероятно има различни видове мортадела, направени от телешко и магарешко месо. През 1644 г. болонецът Винченцо Танара в своя трактат L'economia del cittadino in villa[6] пише рецепта за мортадела, която посочва както количеството и вида на подправките, които трябва да се използват, така и дозите на месото: сол, канела, карамфил, индийско орехче, мускус, черен пипер на зърна, захар и вино малвазия. В допълнение към дозите Танара описва и обработката на изсушеното месо: „една трета от мастната тъкан, включително беконът, се нарязват на едри кубчета, а две трети постно месо от плешката и бутчето на прасето се превръща в пълнеж чрез „нарязващо начукване“; след като се направи плънка, всичко се приготвя на умерена температура“.
През 1661 г., за да се регулира производството, е публикувана прокламация на кардинал Джироламо Фарнезе – папски легат от Болоня, която забранява производството на мортадела с месо, различно от свинското.[7] Прилагането на гаранционни пломби е отговорност на Корпорация Салароли – една от най-старите в Болоня, която известно време има като своя емблема хаванче с чукало.
Характеристики[редактиране | редактиране на кода]
Чистата свинска мортадела е варен колбас с цилиндрична или овална форма, розов на цвят и с интензивен и леко пикантен мирис. За приготвянето му се използват разфасовки от месо и свинска мас, добре настъргани, за да се получи фина паста. Веднъж нарязана, повърхността обикновено е кадифена и розова на цвят.
Гастрономия[редактиране | редактиране на кода]
Мортаделата е продукт, използван в различни заготовки,[8] като може да се яде нарязана в комбинация с хляб или нарязана на кубчета като предястие. Използва се в различни ястия от болонската кулинарна традиция, например е съставка от пълнежа на тортелините, разбъркана, образува „пяна от мортадела“ (spuma di mortadella)[9] и се появява като съставка на традиционните болонски пърженки на шиш Stecchi fritti alla petroniana.[10]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б mortadella // Enciclopedia on line Treccani. Посетен на 26 окт. 2021.
- ↑ Susini, Giancarlo // Enciclopedia on line Treccani. Посетен на 26 окт. 2021.
- ↑ Museo archeologico di Bologna // Посетен на 26 окт. 2021.
- ↑ Riccardo Borgacci. Mortadella // Посетен на 28 окт. 2021.
- ↑ Mortadella Bologna: storia, informazioni, curiosità // Посетен на 26 окт. 2021.
- ↑ L'economia del cittadino in villa. Bologna, Monti, 1644.
- ↑ La mortadella entra in museo // Архивиран от оригинала на 24 окт. 2019.
- ↑ La Mortadella in cucina // Архивиран от оригинала на 9 септ. 2009.
- ↑ Ricetta della spuma di Mortadella // Архивиран от оригинала на 19 март 2011.
- ↑ Stecchi alla Bolognese o alla Petroniana // Посетен на 26 окт. 2021.
- ((it)) Riccardo Borgacci - Mortadella, на уеб страница My-Personaltrainer.it
- ((it)) G. Ballarini, F. Malerba – L'Italia dei salumi. Touring Club Italiano, pp. 91-93
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((it)) Consorzio Mortadella Bologna
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mortadella в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|