Национална стратегия „Ран-Ът“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Националната стратегия „Ран-Ът“ или планът „Ран-Ът“, е план за преход към пазарна икономика, изготвен в рамките на 6 месеца от Националната търговска камара на САЩ по молба на последното правителство на Народна република България (в лицето на Андрей Луканов) и представен през март 1990 г.

Подготовка[редактиране | edit source]

През ноември 1989 г. Ричард Ран, тогава главен икономист на Националната търговска камара на САЩ, изнася лекция в Унгария, на която присъстват и български висши държавни икономисти. През март 1990 г. българското правителство, в лицето на премиера Андрей Луканов, се обръща към Ричард Ран с молба за "техническа помощ" за провеждането на предвидените реформи. Половин година по-късно 18 икономисти от американската администрация изготвят национална стратегия в обем 600 страници[1][2] за икономически растеж и преход към пазарна икономика. През август американският екип прекарва в България няколко седмици заедно с група български специалисти, за да уточнят детайли и срокове.[3]

Българската група в работните срещи е ръководена от проф. Иван Ангелов, икономически съветник на правителството, и участват още 29 български икономисти, сред които професорите:

както и икономистите:

Голяма част от тези икономисти са били членове на БКП, а много от тях впоследствие заемат министерски кресла в различни правителства.

Народното събрание приема проекта с ръкопляскания. Всеки народен представител получава по едно копие от доклада, а Андрей Луканов заявява, че „програмата съдържа рационални елементи и от двете платформи – на БСП и СДС, както и съгласуваните между двете основни политически сили идеи в периода преди и след изборите“.

Финансирането на превода, редакцията, оформлението и отпечатването на Проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България е извършено от фирма "Програмни продукти и системи"[5] и от МINТЕСН Согр. (САЩ) по идея на президентите на двете фирми Рашко Ангелинов и Сам Трендов с "любезното съгласие" на д-р Ричард Ран. Преводът е публично достъпен, а доброволни заплащания за него се използват за благотворителна цел.[1]

Стратегия[редактиране | edit source]

Националната стратегия предвижда до края на 1990 г.:

  • да се изготви приватизационна програма, написана от Роналд Ът, вицепрезидент на Националната търговска камара, която е спонсорирала проекта;
  • да се започнат основни парични реформи;
  • да се позволи свободна обмяна на чужди валути;
  • да се премахне контролът над заплати и цени;
  • да се предприемат стъпки за защита на най-бедните слоеве от населението от трудностите;
  • да се съгласува данъчна реформа, изготвена от заместник-министъра по данъчната политика);
  • да се пригоди търговският закон от 1896 г. към тогавашните бизнес дела — пригоден е за един месец от 70-годишния адвокат г-н Стюарт;
  • да се преразгледа Законът за социална политика — редактиран от американския социолог Чарлз Мъри.

Предвидени са били също така точни срокове за изпълните на тези мерки.

Реализация[редактиране | edit source]

Следващите правителства според някои източници отхвърлят[6], а според други приемат[7] някои от начертаните основните икономически реформи в нея. Според Ричард Ран,[8] България прахосва годините до 1997 година в политически хаос.

В свой анализ за прехода към пазарна икономика д-р Петер Бахмайер, доктор на философските науки, историк и политолог от Института за Източна и Югоизточна Европа във Виена, констатира, че при изпълнението на стратегията на Ран и Ът „бившия комунистически елит участваше в неолибералния проект и ста[в]а част от международната финансова система“. Бахмайер намира проблеми в реализацията на прехода:

Шоковата терапия през първата половина на 90-те доведе до размиване и отслабване на икономическото ръководство и на потенциала от експерти, до дестабилизиране на финансовата система, до разстройване на националната инфраструктура и до фалит на производството и поражения върху научно техническия потенциал. В процеса на приватизацията некомпетентност или злонамерени инвеститори разрушиха производствения капацитет на страната. Земеделието беше доведено до липса на оперативност чрез прибързано разпускане на земеделските производствени кооперации (ТКЗС) и връщане на земята на бившите собственици или на техните наследници. България днес може да се причисли към икономическа ситуация, от която Комисията на ЕС в Брюксел може официално да бъде удовлетворена. През 2005 г. нарастването на БВП беше 5,5%, БВП на човек от населението достигна 9600 долара по РРР (паритет на покупателна сила) (в ЕС – 30 100 долара), потребителските цени се повишиха с около 5,5% (през 2006 г. – със 7%), нивото на безработица беше официално 9,9% (за Европейския съюз – 8%), а чуждият дълг нарасна до 15,3 милиарда щ. долара.[9]

Според Джоузеф Стиглиц оправдавайки се с „условията на МВФ”, политическите лидери, вместо да продават държавните предприятия, по-скоро „подаряват” енергийните, водните, транспортните и телекомуникационните компании на своята страна. „Да можехте да видите как им светват очите пред перспективата да получат 10% комисионна по сметка в швейцарска банка срещу смъкване на цената на националните активи с няколко милиарда”.[10]

В интервю за Българската национална телевизия Ричард Ран споменава предложението за валутен борд, което е част от предложенията на стратегията. Той оценява валутния борд в България като положителен, но добавя, че ако той е бил въведен не през 1997 г., а по-рано, хиперинфлацията и масовото обедняване на българите са щели да бъдат избегнати. Ран изтъква, че приватизацията в страната е била спъната от недостига на счетоводители и юристи, вещи в търговското право, които да подготвят приватизационния процес.[11]

Критики и противоречия[редактиране | edit source]

Планът Ран-Ът е сред най-обсъжданите конспирации по форумите в България. Според тази конспиративна теория, по план българите трябвало да се стопят до 5 милиона, тъй като за толкова души стигат ресурсите в страната. Според представили се за запознати със случая, единият вариант е с насаждане на етническа нетолерантност и прерастването й в гражданска война с хиляди жертви. Друг вариант е водене на „социална” политика от правителството, която да поддържа мизерно нисък стандарт и така хората сами да се изселят от родината си. Имало е и вариант за масово сеене на болести, зарази, смърт, аерозолни престъпления.[12] В текста на стратегията такива текстове не присъстват.

Никой от преките участници в събитията около стратегията не е потвърдил съществуването на секретна част. Самият Ричард Ран отрича такава част в интервю пред Нова телевизия през 2012 г. В същото предаване (Карбовски Директно) Костов оборва аргумента, че ресурсите на България стигат за 5 милиона жители и дава оценка, че "България може да изхрани около 20 милиона души". Той аргументира това с благоприятната география и наличието на 50 милиона декара обработваема земя.[13]

Според Александър Хайтов, син на писателя Николай Хайтов, стратегията действително е съдържала „секретна част“, която била дадена на баща му от Андрей Луканов. В нея се описвали „грабежите на прехода, ужасната безработица, изтичането на мозъци, проблемите със здравеопазването, корупцията“.[14]

През 2013 г. политическа партия „Атака“ посочва стратегията Ран-Ът, като целяща „колонизирането и подчиняването на България на световната финансова върхушка, която след 1990 г. се устреми към разрушаването и завладяването на Източна Европа“.[15]

Вижте още[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България, Омда
  2. Bulgarian Strategy Is Made in U.S., Ню Йорк Таймс, 9 октомври 1990
  3. Журналистически разследвания Истината за 10 ноември Владимир Куцаров 2004г.
  4. Екип от български съветници
  5. SPS
  6. Ричард Ран: Афганистанска бръснарка и Милен Велчев успяха заради опита си в САЩ, в. Новинар, 30-07-2004
  7. Ричард Ран: Бюджетният излишък показва, че данъците трябва да бъдат намалени, capital.bg, 3 октомври 2008
  8. cato.org, R.Rahn, Making the World Better, 1 август 2004
  9. Бахмайер, П. (2008). От Втория към Третия свят. (Преходът на България от държавен социализъм към неолиберализъм 1989–2008). Сп. Понеделник, Година ХІ (7-8), стр. 30-1.
  10. ((bg)) Ценков, Валери. Убийци с куфарчета. // www.bgonair.bg, Март 2011. Посетен на 17.10.2012.
  11. БНТ, Панорама, интервю с Ричард Ран, 2011 г.
  12. http://www.razkritia.com/98642/%D1%80%D0%B0%D0%BD-%D1%8A%D1%82-%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD/
  13. Карбовски Директно, 10.11.2012
  14. ((bg)) Пенова, Йоана. Николай Хайтов искаше да избие предателите във властта. // 168 часа, 30.12.2010. Посетен на 19.03.2013.
  15. ((bg))  "Атака" с 96 страници програма "срещу колониалното робство". // Дневник, 17.04.2013. Посетен на 18.04.2013.

Външни връзки[редактиране | edit source]