Невероятната съдба на Амели Пулен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Невероятната съдба на Амели Пулен
Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain
Режисьор Жан-Пиер Жьоне
Сценарий Гийом Лоран и Жан-Пиер Жьоне
В ролите Одре Тоту, Матийо Касовиц
Музика Ян Тиерсен
Разпространител Мирамакс[1]
Премиера 25 април 2001
Времетраене 122 мин.
Страна Франция / Германия
Език френски
Външни препратки
Страница в IMDb
Невероятната съдба на Амели Пулен в Общомедия

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ (на френски: Le Fabuleux Destin d'Amélie Poulain) е френско-германска филмова копродукция, романтична комедия от 2001 г., режисирана от Жан-Пиер Жьоне, който е и съсценарист заедно с Гийом Лоран. Филмът има пет номинации за Оскар, и печели 4 награди Сезар, Европейската филмова награда за най-добър филм и 2 награди на БАФТА.

Премиерата му във Франция, Германия, Белгия и други европейски страни е през април 2001 г., а в България - през ноември 2002 г.

Сюжет[редактиране | edit source]

„Невероятната съдба на Амели Пулен“ разказва историята на Амели — момиче, което расте изолирано от другите деца, заради погрешното схващане на баща си, необщителният доктор Рафаел Пулен, че дъщеря му страда от проблеми със сърцето (недоразумение, дължащо се на факта, че в редките мигове на близост между тях по време на медицинските прегледи, сърцето на Амели се разтуптява от вълнение). Амели е още малка, когато майка ѝ, също толкова невротична като бащата, умира, след като самоубийца скача от покрива на катедралата Нотр Дам и се приземява върху нея. Нещастието кара бащата на Амели да се затвори още повече в себе си и да се посвети на изграждането на ексцентричен мемориал на своята съпруга. Оставена сама на себе си, Амели развива необикновено буйна фантазия.

Когато пораства, става сервитьорка в малкото кафене „Двете вятърни мелници“ в Монмартр, чиято собственичка е бивша циркова артистка. И персоналът, и редовните посетители на кафенето са все ексцентрични персони.

На 22 години, животът на Амели е простичък: отхвърлила презрително романтичните взаимоотношения в следствие няколко неуспешни връзки, тя се е отдала на простички удоволствия в живота като това да разчупва с лъжичка на коричката на крема брюле, да се разхожда из слънчев Париж, да прави „жабки“ с плоски камъчета във водата на канала Сен Мартен и да се опитва да познае колко двойки в града получават оргазъм точно в този миг („Петнайсет!“, съобщава на камерата).

Животът ѝ се преобръща в деня, когато загива принцеса Даяна. Иззад една хлабаво поставена плочка в банята Амели открива стара метална кутия с дребни сувенири от детството на момче, живяло в нейния апартамент преди десетилетия. Очарована от откритието си, Амели взема решение да открие порасналия вече мъж и да му върне кутията, като сключва със себе си сделка: ако успее да го направи щастлив, да посвети живота си на правене на добрини.


Амели се среща със самотния си съсед, художника Реймон Дюфайел, който в продължение на много време прерисува една картина на Реноар. Заради крехките си кости, Дюфайел е наричан от съседите си Стъкления човек. Точно с негова помощ Амели открива следите на предишния наемател и нагласява нещата така, че когато веднъж той минава край една телефонна кабина, отвътре се разнася звън, изненаданият човек влиза в кабината и е още по-удивен да открие там кутията от детството си. Амели наблюдава всичко от близкия локал, откъдето е позвънила в кабината, и като вижда радостта, която доставя на човека, окончателно решава да се отдаде на това да прави другите щастливи. С помощта на джуджето в градината на баща си и една своя приятелка стюардеса, Амели успява да го накара да сбъдне мечтата си да пътува по света; помага на своя колежка в кафенето и един от редовните им клиенти да се съберат; стопля душата на портиерката на сградата, в която живее; съзаклятничи с Люсиен, момчето, което работи за грубиянина г-н Колиньон, съдържател на павилиончето за плодове и зеленчуци.

И все пак, докато Амели се грижи за щастието на околните, никой не се грижи за нейното. Тя проглежда за самотата в собствения си живот, след като се запознава с Нино Кинкампуа, млад мъж, особняк, който събира захвърлени снимки от будки за моментални паспортни снимки и в когото тя се влюбва. Въпреки че успява да го заинтригува по заобиколни пътища, Амели е болезнено срамежлива и неспособна да го доближи. Приятелската помощ от Стъкления човек обаче я научава да се бори за собственото си щастие, дори когато го раздава с пълни шепи на приятелите и близките си.

Край на разкриващата сюжета част.

Източници[редактиране | edit source]

  1. „Fabuleux destin d'Amélie Poulain, Le“ в IMDb logo.svg Internet Movie Database

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Amélie“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.