Обезкосмяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Обезкосмяването е начин да се премахне нежелано окосмяване по тялото.

Причини за обезкосмяване[редактиране | edit source]

Премахването на окосмяването се практикува от векове в почти всички общества и култури. Начините на обезкосмяване са били различни на различни места и епохи, но най-често се е прибягвало към бръсненето. Причините също са много и различни.

Медицински причини[редактиране | edit source]

  • В Древен Египет, когато не са разполагали с инсектициди, много хора депилирали телата си, за да се предпазят от въшки, бълхи и други паразити, които намират убежище в окосмените части от тялото.
  • Навремето по хигиенни причини телата на пациентите са се обезкосмявали преди хирургическа намеса, днес се обезкосмява само областта на самата намеса. Косата се стриже и бръсне при въшки или да се намали неприятната телесна миризма, причинена от микроорганизми в косата.
  • На хора, страдащи от трихиаза на клепача, се налага да отстроняват подкожно растящите мигли.
  • При много форми на рак на пациентите се налага да се подложат на химиотерапия, която често причинява (неравномерно) опадане на голямо количество коса, поради което много от пациентите предпочитат сами да обръснат главите си преди да започнат процедурите.
Фикс-идеята на 19 век: напълно обезкосмено женско тяло в съчетание с пищни коси: Раждането на Венера от Уилям-Адолф Бугеро, 1879.

Социални, културни и сексуални причини[редактиране | edit source]

Косата и окосмяването играят социална роля в човешкото общество, поради което има и социални причини те да бъдат отстранявани. В много култури има естетически "идеал" за окосмяването при мъжете и жените. Хора, чието окосмяване нарушава тези стандарти, могат да изпитват въображаеми или истински проблеми с приема си в обществото.

  • Много мъже в западните култури бръснат лицевото си окосмяване и много малко от тях поддържат брада, въпреки че изпитват неудобството от ежедневното "гладко" бръснене. Причините са различни - неравномерното окосмяване от брадата до скулите, различния цвят на косата и брадата, или различните посоки, в които космите растат. Грубата брада, която причинява сърбеж и възпаления е друга причина за бръснене.
  • В много култури, по-специално от Източна Европа, Северна Америка и Близкия Изток, жените често премахват частично или изцяло окосмяването по телата си, вярвайки че то е признак за непривлекателност или липса на женственост, или от хигиенни съображения. Жените обезкосмяват интимните си места по естетически и сексуални причини - с цел да се улесни визуалния и тактилния достъп до техните гениталии. В изобразителното изкуство от древни времена жените са изобразявани без пубисно окосмение, което в масовото съзнание е било свързано със сексуални действия и желания, и поради това е изглеждало непристойно в картините.
  • Някои мъже бръснат главите си по модни съображения, за да прикрият (настъпваща) плешивина или за да изпитват повече прохлада (особено при хора, страдащи от хиперхидроза). Много по-малко жени бръснат главите си, като този акт обикновено съдържа някакво модно или политическо послание.

Религиозни причини[редактиране | edit source]

Бръснене главата на мъртвец в Япония

Бръсненето на главата е част от будистката, християнската, мюсюлманската, индуистката и джайнистката религиозни традиции. Будистките и християнските монаси при ръкополагане често остригват косите си, монасите в Тайланд премахват и веждите си. Главите на децата на брамините ритуално биват избръснати. В някои части от будисткия свят има практика главите на по-слабите и болнави деца да се бръснат, но да им се оставя по един кичур, с големина в зависимост от здравословното им състояние. Когато то се подобри, кичурът също бива обръснат.

Бахайската вяра изрично забранява бръсненето на главата. Юдаизмът забранява бръсненето на определени области от главата. Още по-строги в това отношение са сикхите, които забраняват премахването на каквото и да телесно окосмяване. За сикхите поддържаните дългите коси са признак на благочестие.

Обезкосмяването в армията[редактиране | edit source]

Във военните организации късата подстрижка или напълно обръсната глава са нещо обикновено. В полеви условия войниците могат да бъдат масово поразени от въшки, кърлежи и бълхи. Освен това, в трескавия войнишки график времето за лична хигиена е сведено до минимум или напълно отсъства. Твърди се[кой го твърди?], че с бръсненето на главата в армията се намаляват външните признаци на индивидуалност, което оказва влияние в процеса на изграждане на екипно-ориентирана среда. От жените в армията не се изисква да се бръснат, но късата коса е задължителна.

Много военни организации изискват също от мъжете да поддържат гладко-избръснато лицето си, тъй като лицевото окосмение може да попречи на херметическия затвор при екипировка за дишане и безопасност, например противогаз, кислородна маска.

Обезкосмяването като наказание[редактиране | edit source]

В някои ситуации, окосмяването се премахва като форма на наказание. Преди Втората световна война нацистите често са остригвали брадите на евреите, като прелюдия към други форми на насилие. След Втората световна война обръсването на главите е било типично наказание във Франция към жени, сътрудничели на нацистите по време на окупацията, и особено на жени, които са се отдавали сексуално.

В арабските страни, обръсването на брадата и веждите е използвано понякога за унижаване на хората.

Методи за обезкосмяване[редактиране | edit source]

Методите за премахване на нежеланото окосмяване са много и разнообразни, могат да са както за временно така и за трайно обезкосмяване.

  • Бръснене: Това е може би най-евтиният и разпространен начин за премахване на нежеланите косми; не отнема много време, не е трудоемък и болезнен. Бръсненето не е ефикасен начин за обезкосмяване, защото след няколко дни космите са на лице по-тъмни и дебели. Неправилното бръснене (срещу косъма) може често да доведе до подкожен растеж на космите.
  • Депилация: Метод, при който се използва най-често азотна киселина под формата на кремове, за да се разгради външната част от косъма. Депилацията има ефект подобен на този на бръсненето и за това не е ефективен метод.
Епилатор
  • Епилация: Представлява механично отскубване на косъма заедно с корена му, което е съпроводено с неприятно чувство на парене и средна до силна болка. За целта има уреди за домашно ползване, наречени епилатори, които разполагат с около 20 въртящи се дискови пинсети. При много хора епилацията има траен ефект след определен брой процедури, които обаче са последвани от неприятни усложнения като: подкожни косми, фоликулити и тежки или леки възпаления на кожата в зависимост от общото състояние на имунната система на човека.
  • Кола маска: евтин, но трудоемък метод, при който космите се отскубват от корена с помощта на смоли или силно лепкави субстанции, залепващи се върху окосмения участък и налагащи се върху тях ленти от плат. Методът има известен ефект след определен брой процедури, изразява се с по малко болка от механичната епилация, с подобни усложнения, но по-слабо изразени.
  • Лазерна епилация: начин на обезкосмявене, при който лазерен лъч се насочва към косъма, за да се абсорбира меланина в косъма, при което се отделя топлинна енергия и унищожава фоликула на косъма. След тази процедура на мястото на стария фоликул е почти невъзможно да порасте косъм. Процедурата не е болезнена. Като странични ефекти могат да се посочат честите появявания на петна (пигментации) по кожата.
  • Фотоепилацията: извършва се чрез насочване на мощен лъч светлинна енергия с висока честота към окосмения район на кожата, при което фоликулите на космите биват умъртвени. Както при лазерната епилация, ефектът на фотоепилацията се проявява след 3-4 процедури за 4-6 години без косми. Странични ефекти не се наблюдават.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hair removal“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.