Обикновена ухолазка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Обикновена ухолазка
Earwig on white background.jpg
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Arthropoda Членестоноги
подтип: Hexapoda Шестокраки
клас: Insecta Насекоми
подклас: Pterygota Крилати насекоми
инфраклас: Neoptera Новокрили
надразред: Endopterygota Покритокрили
разред: Dermaptera Кожестокрили
семейство: Forficulidae
род: Forficula Ухолазки
вид: Forficula
auricularia
Обикновена
ухолазка
Научно наименование
Уикивидове Forficula auricularia
Linnaeus, 1758

Обикновената ухолазка (Forficula auricularia), известна още като обикновена щипалка и европейска щипалка, е вид всеядно насекомо от рода Ухолазки.

Наименованието "ухолазка" насекомото дължи на народното поверие, че пролазва в ухото на човека, пука тъпанчето му със своите церки (щипки) и снася яйцата си в ушния канал.

Обща характеристика[редактиране | edit source]

Разпространение[редактиране | edit source]

Обикновената ухолазка е широко разпространена по всички континенти, с изключение на полярните области в Сибир и Канада, Гренландия и Антарктида.

В света съществуват около 1300 представители на вида, сред които са Европейската малка ухолазка, Азиатската ухолазка и други. В България са разпространени 10 вида, най-голяма от които е Крайбрежна ухолазка (Labidura riparia)

Физически белези[редактиране | edit source]

Обикновената ухолазка е средно по големина насекомо, достигащо дължина между 10 - 16 мм. Отличава се от другите видове от рода по основните части на церките си, които са сближени една до друга, както и по второто членче на ходилата, което сърцевидно и по-широко от третото.

Женска обикновена ухолазка

Обикновената ухолазка има плоско и удължено тяло. Цветът на гръбчето ѝ е червеникаво-кафяв, а на късите ѝ крачетата - жълтеникав. Разполага с две дълги и подвижни антени, които ѝ помагат да открива храна. Коремчето завършва с характерните за вида здрави хитинови придатъци (церки), използвани по време на чифтосване, хранене, при разтваряне и сгъване на крилата и при самозащита.

Половият диморфизъм при ухолазката е най-силно подчертан при вида на церките. При мъжкото насекомо те са тънки, по форма приличат на щипки и достигат дължина между 4 - 8 мм. По време на чифтосване захваща с тях партньорката си. Дължината на церките при женското насекомо е 3 мм., по-дебели са и са извити навътре. Именно церките са дали другото наименование на вида - Обикновена щипалка.

Макар и да не лети често, ухолазката притежава чифт функциониращи крила. Щитоподобните надкрилия (елитри) са кожести, без жилки, къси и не покриват докрай първите коремни сегменти. Вторите летателни крила са ципести, нежни и дълги. За да се приберат под елитрите, те се сгъват ветрилообразно, като се прегъват около 50 пъти..

Поведение[редактиране | edit source]

Активна предимно нощем, ухолазката обитава поддържаните от човека градини. Въпреки че е всеядна, храната от растителен произход преобладава в менюто ѝ. Обича прохладните и влажни места. При повишаване на температурите заживява в близост до водни източници. Използва за укритие камъни, малки цепнатини в почвата или в кората на дърветата, където прекарва деня в полусън. Когато е раздразнена, повдига застрашително церките си, целейки да изплаши и прогони натрапника.

Размножаване[редактиране | edit source]

Размножителният период при обикновената ухолазка започва с края на лятото и продължава през есента. Мъжките имат 2 дълги, но крехки пениса, а след чифтосването, женската съхранява спермата в тялото си в продължение на месеци. Двойката прекарва зимата заедно, често присъединявайки се към други двойки. Напролет женската снася около 50 овални, кремави на цвят яйца в почвата или в някоя пукнатина. Тя ревностно защитава и обгрижва своето потомство. За да предпази яйцата си от гъбички или бактерии, женската постоянно ги чисти, ближе и обръща. Поради дебелата обвивка на яйцата, малките не могат да се излюпят без помощта ѝ. През цялото време на развитието им женската внимателно отстранява горния слой с челюстите си. Ларвите се излюпват до пет-шест седмици. Те са бели на цвят, приличат на родителите си, но нямат крила. До превръщането им в имаго, за около месец те преминават през четири стадия на развитие. В първите десетина дни, преди настъпването на първия стадий, женската ухолазка храни сама излюпените малки. През втория период на развитие тя им помага при търсенето на храна. Често ухолазката остава с потомството си до края на лятото.

Стопанско значение[редактиране | edit source]

Обикновената ухолазка като цяло се счита за полезно насекомо. В градината тя се храни с други насекоми и яйцата им, с гнили плодове и с растителни отпадъци. Вредител е по царевицата, слънчогледа, картофите, марулята, ягодите и други селскостопански продукти.

Външни препратки[редактиране | edit source]