Ойген Майндъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ойген Майндъл
Генерал от парашутните войски
Gen meindl 1941.jpg
Информация
Години на служба 1912 1918; 1919 - 1945 г.
Служил на Flag of the German Empire.svg Германска империя
Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Ваймарска република
Flag of German Reich (1935–1945).svg Нацистка Германия
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер (до 1918)
Flag of Weimar Republic (war).svg Райхсвер (до 1932)
Balkenkreuz.svg Луфтвафе (до 1945)
Войсково поделение артилерийски войски
Войни Първа световна война
Втора световна война

Роден 16 юли 1892
Донауешинген, Австрия
Починал 24 януари 1951 (58 г.)
Мюнхен, Германия
Националност Flag of Germany (3-2 aspect ratio).svg Германец
Портал  Портална икона   Втора световна война
Ойген Майндъл в Общомедия

Ойген Майндъл (на немски: Eugen Meindl) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914-1918)[редактиране | редактиране на кода]

Ойген Майндъл е роден на 16 юли 1892 г. в Донауешинген, Австрия. През 1912 г. се присъединява към армията като офицерски кадет от 67 артилерийски полк. Участва с него в Първата световна война, където служи до края ѝ с чин лейтенант в различни кавалерийски формации.

Междувоенен период[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 г. заминава за Германия и остава там до края на живота си. Започва служба в Райхсвера и след аншлуса е назначен за командир на 112-ти планински артилерийски полк.

Втора световна война (1939-1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втора световна война е заточен на германо-съветския фронт, където взема участие в Полската кампания от 1 септември. През август 1940 г. е преместен в въздушнодесантните войски и става командир на 1-ви щурмови-парашутен полк. На 1 януари 1941 г. е издигнат в чин генерал-майор, на 26 февруари 1942 г. поема командването дивизия „Майндъл“, на 1 октомври на същата година поема ръководството на 1-ви полеви корпус, на 1 февруари 1943 г. е издигнат в чин генерал-лейтенант, а между юли и октомври е инспектор по полевите войски на Луфтвафе. Към ноември поема командването на 2-ри парашутен корпус, на 1 април 1944 г. е издигнат в чин генерал от парашутните войски, а до края на войната, през 1945 г. служи в Нидерландия.

Пленяване и смърт[редактиране | редактиране на кода]

Взет е в британски плен на 25 май 1945 г. и е освободен през септември 1947 г. Умира на 16 юли 1892 г. в Мюнхен, Германия.[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • (нем.) Scherzer, Veit и др. Die Ritterkreuzträger 1939-1945 Die Inhaber des Eisernen Kreuzes von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündete Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchivs. Ranis/Jena, 2007. ISBN 9783938845172.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Scherzer 2007, стр. 159

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]