Осетеново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осетеново
Общи данни
Население 1 199 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 32,998 km²
Надм. височина 496 m
Пощ. код 6153
Тел. код 04364
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 54153
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Павел баня
Станимир Радевски
(независим)
Кметство
   - кмет
Осетеново
Петър Райчинов
(независим)

Осетѐново е село в Южна България. То се намира в община Павел баня, Област Стара Загора.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Осетеново се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Осетеново е разположено в долината между Стара планина и Средна гора, наречена още „Розовата долина“. То е съществувало още през римско време. Тогава е било разположено в полите на Стара планина. Доказателство за това са останките от крепостни стени в местността „Калето“. След римския период, селото се премества в долината по поречието на река Тунджа. По време на турското робство селото се е наричало Доймушларе. Има една легенда, която разказва как се е създало името на селото, и тя е следната: По време на турското робство е имало един областен управител (валия), който постоянно ядял и никога не можел да усети, че се е нахранил. Един ден той решил да обходи владенията си и когато стигнал селото, усетил, че се е нахранил и казал: „доймуш“, което на турски означава „усещам“ (нахраних се). Така нарекли и селото Доймушларе, преведено на български Осетеново. До Съединението от 1885 г. селото си останало чисто турско, след което от изселващи се турци калоферецът Димитър Силейменов си закупил имот в селото, но не живеел постоянно в него, а си прихождал в Калофер. Година по-късно имоти в селото си купили и Димитър Пиронков и Димитър Бизов от Дъбене, и така трите семейства на Димитровците се заселили за постоянно. След тях в началото на ХХ век дошли и се заселили и семействата на Колю Колев от Бегунци, Георги Джемерски от Ръжево, а след Балканските войни от 1912/13 г. дошли със семействата си и Стойо Карчев от Домлян и братя Кирови от Войнягово, които довели за период от 20-тина години още 14 семейства от Войнягово, а именно: 1) на Петко Петров Топалов (Щандарта); 2) на Иван Ганчев Панчалиев и на сина му Ганчо Ив. Панчалиев; 3) на братята Ганчо, Георги, и Иван Колеви Буюклиеви; 4) на Минчо Ив. Танковски (Комитата) и на сина му Иван Минчев; 5) на братята Тоню и Стойно Топови и на племенника им Колю Маринов Топов. По тези причини Войнягово може да се смята за „метрополия“ на Осетеново.

Селото е с големи традиции в отглеждането на маслодайна роза, лавандула, мента, маточина и други билки. Има добри условия за развитие на селски туризъм.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]