Петър Атанасов Атанасов
| Петър Атанасов | |
| български генерал | |
| Звание | |
|---|---|
| Години на служба | до 1930 г. |
| Род войски | |
| Командвания | 27-и пехотен полк |
| Война | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | неизв.
|
Петър Атанасов Атанасов е български офицер, генерал-майор, участник в Балканските войни (1912 – 1913) и командир на дружина от 5-и пехотен дунавски полк през Първата световна война (1915 – 1918).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Петър Атанасов е роден на 8 ноември 1880 г. в Търново. През 1901 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. От 1904 г. е поручик, а от 15 октомври 1908 г. – капитан. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в 18-и пехотен етърски полк и 20-и пехотен добруджански полк.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) е служи като командир на дружина от 5-и пехотен дунавски полк, като на 30 май 1916 е произведен в чин майор. „За отличия и заслуги през втория период на войната“ е награден с Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата[1]. На 30 май 1918 г. е произведен в чин подполковник.
Служи като интендант в щаба на жандармерията, интендант на 3-ти пехотен балкански полк и като командир на 27-и чепински пехотен полк. На 20 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. През 1930 г. е уволнен от служба. Достига до звание генерал-майор.[2]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Петър Атанасов е женен и има 1 дете.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1901)
- Поручик (1904)
- Капитан (15 октомври 1908)
- Майор (30 май 1916)
- Подполковник (30 май 1918)
- Полковник (30 януари 1923)
- Генерал-майор (неизв.)
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Орден „Св. Александър“, IV степен, с мечове в средата (1921)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ зап. № 355/1921 г. по Министерството на войната (ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 92 – 93)
- ↑ Петров, Тодор, Пенкова, Соня. Българските генерали 1878-1946. С достойнство и чест. Т. 1. София, Национален военноисторически музей, 2021. с. 53.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 49.
