Петър Корабаров
| Петър Корабаров | |
| български военен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Петър Арсов (Арсениев) Корабаров (Карабаров, Корабов[1]) е български офицер, полковник, участник в Сръбско-българска война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Корабаров е роден 1 януари 1855 година във Велес, в Османската империя, днес в Северна Македония. Брат е на подполковник Панчо Корабаров. Семейството му участва в българските църковни и просветни борби в града. Отива да учи в Русия, между 1870 и 1876 година завършва гимназията в Николаев и е пансионер при Тодор Минков,[2] а в 1879 година завършва Второ военно Константиновско училище в Санкт Петербург. Служи в шести артилерийски полк. Работил в 4-то областно интенданство. Служил в двадесет и четвърти пехотен черноморски полк и дванадесети пехотен балкански полк.[3]
По време на Сръбско-българската война в 1885 година ръководи артилерийската лаборатория в Русе и придадените към нея работилници, които отговарят за изпращането на артилерийски и пехотни бойни припаси на фронта. Подпомага отбраната на Видинската крепост. За участието си във войната е отличен с орден „Свети Александър" V степен.
В 1887 година участва в Русенския бунт на офицерите-русофили, заради което е уволнен от армията, емигрира в Русия и постъпва в руската армия. В 1898 година след разрешаване на офицерско-емигрантския въпрос се завръща в България и служи в артилерийските полкове.[4]
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (10 май 1879)
- Поручик (30 август 1882)
- Капитан (30 август 1885)
- Майор ?
- Подполковник (12 август 1896)
- Полковник
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 53.
- ↑ Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 312.
- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 130.
- ↑ suedinenie.com[неработеща препратка]
