Петър Струве

Петър Струве Пётр Бернга́рдович Стру́ве
руски обществен и политически деец
Роден	26 януари 1870 г. (стар стил) Перм, Руска империя
Починал	26 февруари 1944 г. Париж, Германска окупация на Франция
Погребан	Руско гробище в Сент Жьоневиев де Боа, Франция
Националност	Русия
Учил в	Санктпетербургски държавен университет Грацки университет
Работил	професор по право
Политика
Партия	Руска социалдемократическа работническа партия Конституционно-демократическа партия
Петър Струве в Общомедия

Петър Струве е руски обществен и политически деец, редактор, публицист, икономист, историк, социолог, философ.

Биография

Петър Струве е роден на 26 януари 1870 г. в Перм. Завършва Юридическия факултет на Санктпетербургския университет, след което за кратко преминава през няколко административни длъжности, за да изгрее ярко на идеологическото поприще и в руската публицистика от края на XIX век и началото на XX век.

Член на Императорското свободно икономическо общество (1895). През януари 1895 г. разпространява анонимно „Отворено писмо до Николай II“, който след възкачването на трона потвърждава курса към политика на контрареформи на баща си император Александър III (Русия).

След Първата световна война и гражданската война в Русия живее в изгнание в различни европейски страни. От 1928 г. се установява в Белград, където е председател на катедрата по социални науки на Руския научен институт. Води курс по социология в катедрите в Белград и Суботица. Редактира седмичника „Русия и славяни“ (1928 – 1934), след като Струве се оттегля от политическата дейност. Член на Съюза на руските писатели и журналисти в Кралство Югославия, а през 1930 – 1931 г. е негов председател.

На 22 май 1939 г. в Аулата на Софийския университет негова е честта /неофициално от името на отсъстващата Русия, а формално от Руския научен институт в Белград и Кондаковския институт – на името на Никодим Кондаков/ да завърши поредицата от речи на водачите на делегациите на държавите по случай 50-годишния юбилей на българската Алма матер. В кратката си реч отбелязва двама българи – Марин Дринов и Спиридон Палаузов. Думите на Струве с които се завършва официалната част на юбилея на Софийския университет са:

„	Вашата Aima Mater към тържеството на която вие така братски-любовно ни приобщихте. Vivat, crescat floreat!	“

Заедно с Дмитрий Лихачов са двамата руси най-задълбочено оценили българския принос във възникването, изграждането и утвърждаването на Русия с нейната култура.

Библиография

• Критические заметки к вопросу об экономическом развитии России. СПб., 1894, 301 с.
• „Die Marxsche Theorie der sozialen Entwicklund. Ein kritischer Versuch“. // Arhiv fur Sozialt Gesetzgebund und Statistik, 1899.
  • Марксовская теория социального развития. Киев, 1905, 63 с.
• „Betrachtungen über die russische Revolution“. In: Melnik, J. (1906): Russen über Russland. Frankfurt a. M., Rütten & Loening, S. 1-16.
• „Отрывки о государстве // Русская Мысль, 1908, № 5.
• „Patriotica. Политика, культура, религия, социализм“ / Сб-к статей за 5 лет (1905—1910). СПб., изд. Д. Жуковского, 1911, 620 с.
• Крепостное хозяйство. М. Изд. М. и С. Сабашниковых, 1913.
• Хозяйство и цена. Часть вторая. М.: Изд. П. П. Рябушинского, 1916.
• Историческое введение в политическую экономию, 1916
• „Исторический смысл русской революции и национальные задачи“. // Из глубины. Сборник статей о русской революции, 1918.
• Размышления о русской революции. София, 1920, 34 с.
• „Генерал П. Н. Врангель“. // Россия, 1928, № 35, с. 1.
• Наблюдения и исследования из области хозяйственной жизни и права Древней Руси. I. Существовал ли в Древней Руси феодальный правопорядок? — II. Наименование `крестьянин`. Отдельный оттиск из Сборника русского института в Праге. Прага: Типография Политика, 1929.
• „Три стиля русской исторической науки и С. Ф. Платонов“. // История и историография России: из научно-литературного наследия русского зарубежья. М: Русский мир, 2006.

Външни препратки

• Струве Петр Бернгардович

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Струве, Пьотър Бернгардович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​