Перм
Тази статия е за геоложкия период. За града в Русия вижте Перм (град).
| Перм преди 299–251 милиона години |
|
 |
|
| Средно атмосферно съдържание на O2 през периода | ca. 23 Vol %[1] (115 % от съвр. ниво) |
| Средно атмосферно съдържание на CO2 през периода | ca. 900 ppm[2] (3 пъти прединдустриалното ниво) |
| Средната температура на повърхността през периода | ca. 16 °C[3] (2 °C над съвр. ниво) |
| Морско равнище (над съвременното) | Относително постоянно 60 m през ранен перм; пада през среден перм до постоянно ниво -20 m през късен перм.[4] |
| Еон | Ера Продължителност |
Период | Начало в млн. г. |
|---|---|---|---|
| Фанерозой | |||
| Неозой 65,5 млн. г. |
Кватернер | 2,0 | |
| Неоген | 23,03 | ||
| Палеоген | 65,5 | ||
| Мезозой 185,5 млн. г. |
Креда | 145,5 | |
| Юра | 199,6 | ||
| Триас | 251,0 | ||
| Палеозой 291 млн. г. |
Перм | 299,0 | |
| Карбон | 359,2 | ||
| Девон | 416,0 | ||
| Силур | 443,7 | ||
| Ордовик | 488,3 | ||
| Камбрий | 542,0 | ||
| Протерозой | |||
| Неопротерозой 458 млн. г. |
Едиакарий | 630 | |
| Криоген | 850 | ||
| Тоний | 1 000 | ||
| Мезопротерозой 600 млн. г. |
Стений | 1 200 | |
| Ектасий | 1 400 | ||
| Калимий | 1 600 | ||
| Палеопротерозой 900 млн. г. |
Статерий | 1 800 | |
| Орозирий | 2 050 | ||
| Рясий | 2 300 | ||
| Сидерий | 2 500 | ||
| Архай | Неоархай 300 млн. г. |
2 800 | |
| Мезоархай 400 млн. г. |
3 200 | ||
| Палеоархай 400 млн. г. |
3 600 | ||
| Еоархай |
3 800 | ||
| Хадей |
4 700 | ||
Перм е геоложки период, последният от палеозойската ера. Предшестван е карбон и продължава от 299.0 ± 0.8 до 251.0 ± 0.4 млн. години.
Съдържание |
Геология [редактиране]
През този период станало преразпределение на сушата и моретата в резултат на могъщите планинообразувателни процеси, които започнали още през карбона.Всички континенти в северното полукълбо се свързали в огромен континент-Пангея.Около него се образувал океан наречен Панталаса.
Климат [редактиране]
Високите нагънати планини станали причина за захлаждане на климата.Образували се зони с умерено-континентален климат, други се заледили-Южното полукълбо.В началото на перма в Северна Европа настъпило бързо затопляне, вследствие на което моретата започнали да пресъхват и изплитняват.Тази област се превърнала в пустиня.
Растителност [редактиране]
Рязкото изменение на условията на живот се отразило върху растителния свят.В Северното полукълбо областите с буйна карбонска растителност намалели значително и голяма част от дървовидната спорова растителност започнала постепенно да изчезва.На нейно място започнала да прониква глосоптерисовата растителност от Южното полукълбо.Продължавали развитието си и появилите се през карбона голосеменни растения, които широко се разпространили по сушата и започнали да образуват грамадни гори.По-приспособени към новите условия на засушаване, те постепенно изместили споровите, за които била необходима влажна среда.Освен кордаити от голосеменните през перма започнали да се развиват и разпространяват сагови растения.Те били дървовидни, с изправено неразклонено или пък грудесто задебелено стъбло, на върха на което се намирал кичур от големи просто нарязани листа.По външния си вид приличали на папрати или палмите.
Животински свят [редактиране]
Животните в моретата [редактиране]
Морската фауна не се различавала много от тази на карбона.Някои от безгръбначните животни започнали да изчезват, например четирилъчите корали.От наутилуидеите останали само два рода.От гръбначните морски животни най-голямо разпространение имали акулите.
Влечуги [редактиране]
През ранният Перм най-едри и развити влечуги били синапсидите.Те имали върху гърбовете си високи платна от кожа, които вероятно им служели за регулиране на телесната температура.Сред по-известните синапсиди са едафозавърът и диметродонът, който бил месояден. По-късно през перма от синапсидите еволюирала друга група влечуги-терапсиди.Крайниците им вече не били разположени странично на тялото, а били по-дълги и разположени непосредствено под тялото.Типичен пример за терапсидно влечуго е Мосхопс.Той бил дълъг 5 метра и имал голямо бъчвообразно тяло. През перма се появили и цинодонтите.Те били малки, подобни на днешните порове.Отличавали от останалите влечуги, защото тялото им било покрито с люспи.Именно от тях през Триаският период еволюирали първите бозайници.
Масово измиране Перм-Триас [редактиране]
Края на периода е белязан от най-голямото в историята на земята масово измиране - масовото измиране Перм-Триас. При него изчезват 96% от морските обитатели.
Източници [редактиране]
- ↑ Image:Sauerstoffgehalt-1000mj.svg
- ↑ Image:Phanerozoic Carbon Dioxide.png
- ↑ Image:All palaeotemps.png
- ↑ Haq, B. U.. A Chronology of Paleozoic Sea-Level Changes. // Science 322 (5898). 2008. DOI:10.1126/science.1161648. с. 64–68.
