Пимен Зографски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пимен Софийски)
Свети Пимен Зографски
Изображение на Пимен Зогравски от Симеон Молеров
Роден1540
Починал1620
Черепишки манастир, Османска империя
Почитан вИзточноправославния свят
Свети Пимен Зографски в Общомедия
Суходолски манастир „Света Богородица“ край Княжевац
Паметна плоча върху костницата на манастира
Църквата в Бургас, кв. Крайморие
Параклисът във Видин
Улица „Свети Пимен Зографски“ в София, р-н „Изгрев“

Свети Пимен Зограф е български зограф, храмостроител и книжовник, сред 9-те софийски светци. Чества се на 3 ноември.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София около 1540 г. Рожденото му име е Павел. Родителите му го дали да се учи на писмо, иконопис, църковно пение и светото писаниe при зографския йеромонах Тома, който служел тогава в древната градска църква „Св. Великомъченик Георги“. Скоро след смъртта на родителите му починал и неговият наставник.

Павел раздал имуществото си и се отправил към българския манастир в Атон. Там получил името Пимен и изучил професията си.

Според легендата, когато бил 55-годишен, му се явил св. Георги и му поръчал да се върне при народа си като духовен водач. Години наред св. Пимен обикалял българските земи, проповядвал, строил и обновявал храмове и манастири, като ги украсявал със стенописи. Посетил първо София и нейните околности, след това бил в Южна България и Бачковския манастир. Обиколил и цяла Северна България, където посетил Видин, Силистра и други градове. Възстановява Черепишкия манастир и го превръща в духовно и книжовно средище[1]. Изографисва и манастирския храм в Курилиския манастир "Свети Йоан Рилски"[2][3].

Името на Пимен Зограф се среща в ктиторски надпис на Су­хо­дол­с­кия (Су­во­дол­с­кия) ма­нас­тир в За­пад­на Ста­ра пла­ни­на, в района на градовете Зайчар и Кня­же­вац (тогава в пределите на Видинската епархия, днес в пре­де­ли­те на Сър­бия)[4]. Надписът гласи: „С изволението на Отца и с помагането на Сина и изпълнението на Св. Духа изписа се този храм “Рождество Богородично" започна се през месец юли и се завърши през месец август при настойника йеромонах Пимен в лето 7113 (1606 г.) Вукомир и Павел (ктитори)".

Смята се също, че стенописите в Планиничкия манастир „Св. Никола“ в Западните покрайнини, в землището на село Бугарска Планиница, Царибродско, са също дело на Пимен Зограф и неговите ученици. Пимен Зографски е работил много из Западните покрайнини и като преписвач и миниатюрист.

Починал е в 1620 г. в Черепишкия манастир. Впоследствие разбойници запалили Черепишкия манастир и той изпаднал в запустение. Тогава монасите на Суходолския манастир открили гроба на Пимен Зографски и пренесли мощите му в своя манастир.

Православната църква е обявила Пимен Зограф за светец. Чества го на 3 ноември. Празникът на св. Пимен Зографски 3 ноември е обявен за Ден на българските художници.

Посвещения[редактиране | редактиране на кода]

На св. Пимен Зографски са посветени няколко храма в България:

  • параклис в Черепишкия манастир[5],
  • нов параклис в двора на Видинската митрополия[6] (Видин, кв. „Калето“),
  • нова църква в Бургас, квартал Крайморие[7],
  • строяща се църква в София, район „Изгрев“[8].

В негова чест е наименувана улица „Свети Пимен Зографски“ в София, район „Изгрев“, жк „Дианабад“ (Карта).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Министерство на туризма. Дестинация - Златия // Посетен на 2023-11-28.
  2. Софийска света митрополия. "Курилски манастир “Св. Иван Рилски” // 2015-02-27. Посетен на 2023-11-28.
  3. "Реставриран е иконостасът на Курилския манастир „Св. Иван Рилски“ // Сайт на Столичната община. 2021-03-31. Посетен на 2023-11-28.
  4. Св. Пимен Зографски, Pravoslavie.com
  5. Димитрова, Светлана. "Черепишкият манастир „Успение Богородично“ – „най-красивото място на света“ // Български национално радио. 2018-02-17. Посетен на 2023-11-28.
  6. Параклис "Св. Пимен Зографски" - Видин, opoznai.bg
  7. Туристически информационен сайт на община Бургас. Храм "Св. Пимен Зографски" // 2018-01-26.
  8. "Храм "Св. Пимен Зографски" е вече с витражи" // Сайт на район "Изгрев". 2022-06-15. Посетен на 2023-11-28.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Житието на Пимен Зографски (ред. Петър Динеков). Известия на Института за българска литература, 2, 1954, 233-248
  • Тодорова, Олга. Пимен Зографски.- В: Бележити българи (под ред. на Пл. Павлов), том 4. С., 2012

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]