Пирински чай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пирински чай
Sideritis scardica IMG 4653.jpg
Червена книга на България
Status iucn3.1 EN bg.svg
Застрашен[1]
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Magnoliopsyda Двусемеделни
разред: Lamiales
семейство: Lamiaceae Устноцветни
род: Sideritis
вид: S. scardica Пирински чай
Научно наименование
Уикивидове Sideritis scardica
Linnaeus, 1753

Пиринският чай (Sideritis scardica) e многогодишно тревисто растение от семейство устоцветни, достигащо до 50 см. Цветовете са жълтеникави, разположени прешленовидно в пазвите на лимоненожълти, ципести прицветници в класовидни съцветия. Известен още и като мурсалски, триградски, алиботушки, шарпланински чай. Всъщност, видовият епитет scardica идва от Scardus - латинското име на Шар планина, където е намерен и описан от гьотингенския ботаник Аугуст Гризебах.

Разпространение[редактиране | edit source]

Пирински чай (Sideritis scardica)

Пиринският чай е балкански ендемит. В България е разпространен в Среден и Южен Пирин, Мурсалския дял на Родопите, Ржана планина и планината Славянка (Алиботуш) на надморска височина от 1400 до 2200 метра. Среща се още и в някои планини в Гърция, Република Македония и Албания. Включен е в Червената книга на България. Благодарение на културните насаждения на билката през последните години, може да се намери в аптеките и други магазини на страната. В Гърция и Македония пиринският чай е известен просто като планински чай. Македония е основен производител и износител на билката - снабдява пазарите в Западна Европа и САЩ.

Химичен състав[редактиране | edit source]

Съдържа танини и етерични масла, желязо, цинк, натрий, магнезий, мед, кобалт. Поради голямото наличие на флавоноиди има антибактериално и антиоксидантно действие.

Употреба[редактиране | edit source]

Използваема част — надземната част, брана по време на цъфтежа — юни-юли.

Действа откашлячно, противовъзпалително и омегчително за възпалени лигавици. Препоръчва се при всички видове кашлица, бронхит, бронхиална астма и други. В Института по ботаника проучват свойствата му и установяват благотворното му влияние на чернодробни и редица други заболявания, както и изумителното му качество, че забавя стареенето. Японски учени, изследвали родопското дълголетие, предлагали да финансират отглеждането на лечебното растение, но по-късно българи го култивират и се заемат да го отглеждат в плантации. [2] [3]

Българската народна медицина препоръчва пиринския чай още при емфизема, гръдна жаба, гърлобол и др.

Начин на употреба - 3 супени лъжици от билката се варят в 1л вода 3 мин. Пие се по 1 винена чаша преди ядене, 3 пъти дневно вместо вода. Билката е с приятен аромат и през зимата обичайно се използва за чай.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Пирински чай. Посетен на 1 март 2014
  2. Орфически мистерии с мечка и пататник
  3. Българска билка предпазва от образуване на рака
  • Билките в България и използването им, Земиздат, 1977, авторски колектив
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.