Рение дьо Три

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Рение дьо Три
Rénier de Trith
херцог на Филипопол
Управление1204 – 1208
Лични данни
Роден
Починал
Герб
Превземането на Константинопол

Рение дьо Три (Rénier de Trith) († след 1208) е френски кръстоносец, участник в Четвъртия кръстоносен поход и първи херцог на херцогство Филипопол (1204 – 1205).

Рение дьо Три е барон на Три Сен Леже (Trith Saint Léger) в графство Ено. Той е син на Рение - сеньор на Три Сен Леже и кастелан на Валансиен в 1141 г.[1] Гербът на Рение дьо Три се използва като герб на френската община Три Сен Леже. След 1194 г. фигурира в редица документи на младия граф Бодуен ІХ. На 23 февруари 1200 г. заедно с други рицари от Фландрия приема кръста и става кръстоносец.[2][3] По време на престоя на кръстоносната войска на остров Корфу, той е сред малцината привърженици на похода към Константинопол и участва в атаката на византийската столица.

След превземането на Константинопол на 13 април 1204 г., през лятото на 1204 г. заедно с Жофроа дьо Вилардуен и Жерве дьо Шател е изпратен в Димотика при Бонифаций Монфератски. [4]. След това през есента на 1204 г. при подялбата на земите на империята латинският император Балдуин Фландърски предоставя на Рение дьо Три във владение Филипопол (дн. Пловдив) и неговата околност и го провъзгласява за херцог на Филипопол. [5][6] Заедно със 120 рицари той завзема града през ноември 1204 г. и близките градове и крепости.[7] Рение дьо Три започва да възстановява и строи крепости и манастири в своите владения. През ранната пролет на 1205 г. около тридесет рицари от пловдивския гарнизон, сред които неговия син - също Рение, брат му - Жил дьо Три, зет му -Ахар дьо Вердюн и племенникът му Жак дьо Бонди напускат Пловдив, но са разбити от български отряд, а пленените рицари са обезглавени по заповед на цар Калоян. [8] Впоследствие друга част от гарнизона също напуска града за да вземе участие в битката при Адрианопол на 14 април 1205 година.[9] След разгрома на латинската армия от Калояновите войски и пленяването на Балдуин Фландърски, в Константинопол за регент е избран неговия брат - Хенрих Фландърски.

В края на април 1205 година цар Калоян предприема няколко похода в Тракия и Беломорието, като превзема и разрушава редица градове, а през юни решава да превземе и Пловдив. Част от павликяните, живеещи в Пловдив, се споразумават с Калоян да му предадат града.[10] Рение дьо Три, който разполага с малък отряд от около 15 рицари[11], като научил за предателството на павликяните, опожарява техния квартал, напуска града и се оттегля в крепостта Естанемак (дн.Асеновград)[12][13], където има латински гарнизон.

Българската армия превзема и опустошава Пловдив, след което обсажда безуспешно Станимака в продължение на тринадесет месеца.[14] Обсадата е свалена и българската войска е отблъсната чак през юли 1206 г. след като на помощ пристига кръстоносна войска, предвождана лично от Хенрих Фландърски. [15][16][17]Тези събития са подробно отразени в хрониката на летописеца на похода Жофроа дьо Вилардуен:

"...[436] И те яздиха така до замъка Естанемак и се приближиха толкова, че видяха Естанемак. [437] Рение дьо Три беше при палисадите пред стената и за­беляза челната охрана, която се командуваше от Жофроа марша­ла, и другите части, които идваха след него в твърде добър ред. И тогава той не позна какви хора бяха те. и това не беше чудно, че той. се колебаеше, защото много време не беше чул новини за тях; и по­мисли, че това бяха гърците, които идваха да ги обсадят. [438] Жофроа, маршалът на Романия и Шампания, взе тур­копули и стрелци с арбалет на коне и ги изпрати напред, за да. узнаят какво ставаше в замъка; защото не знаеха дали те са мъртви или живи, тъй като дълго време не бяха чули новини от тях. И ко­гато тези пристигнаха пред замъка, Рение дьо Три и неговите хора ги разпознаха. Вие можете да знаете, че те много се зарадваха. Тогава те излязоха [от замъка] и отидоха да срещнат своите приятели; това беше голяма радост и за едните, и за другите. [439] И тогава бароните се настаниха в един много хубав град, който беше разположен в подножието на замъка и който държеше постоянно замъка обсаден. Тогава бароните казаха, че те много пъ­ти бяха чули да се говори, че император Бодуен бе намерил смърт­та си в затвора на Йоанис, но те съвсем не го вярват. И Рение дьо Три каза, че наистина той беше мъртъв, и те го повярваха. Има­ше много, които бяха натъжени от това: можеха ли те да го поправят [станалото]. [440] И така те пренощуваха в града; и на следната сутрин потеглиха и напуснаха Естанемак..." [18]

Рение дьо Три взема участие и в битката при Пловдив на 31 юли 1208 г. където латинската армия постига победа над войските на цар Борил.[19] След победата, Филипополското херцогство е оглавено от Жерар дьо Стрьом. След тези събития в хрониките няма сведения за по нататъшната съдба на Рение дьо Три.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • Рение дьо Три, син на барона. Загива през 1205г. в Тракия
  • Жил дьо Три, брат на барона. Загива през 1205. в Тракия

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Jean Longnon: Les compagnons de Villehardouin, Recherches sur les croisés de la quatrième croisade (Genf, 1978)
  • Kenneth M. Setton, Robert Lee Wolff, Harry W. Hazard: A History of the Crusades, Volume II: The later Crusades, 1189-1311 (2006)
  • Латински извори за българската история. том IV. С., 1981 (Издателство: БАН)
  • Жофроа дьо Вилардуен, Завладяването на Цариград, С., 1947; ІІ изд.: Завладяването на Константинопол. С., 1985 (Издателство: Наука и изкуство), ІІІ изд.: Завладяването на Константинопол. С., 2000 (Издателство: БАН Марин Дринов)
  • Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол 1204 г. С, 2007 (Издателство: Агенция Европрес)
  • Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри, С., 2009 (Издателство: Полис)
  • Костов, Димитър, Филипополското херцогство (1204 – 1260), изд. Жанет 45, Пловдив, 2011 г., 96 с.
  • Анри дьо Валансиен, „История на император Анри“, Издателство : Полис, 2009

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Иван Божилов, Приложение №: Списък на рицарите, в: Завладяването на Константинопол от Жофроа дьо Вилардуен, София, 1985 г.
  2. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.8
  3. ↑ Робер дьо Клари, Завоюването на Константинопол, Пролог
  4. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.296
  5. ↑ Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14
  6. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.304
  7. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345
  8. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.345
  9. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.382
  10. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.399
  11. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.346
  12. ↑ Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.14
  13. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400
  14. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.400 и 435
  15. ↑ Писмо на латинския император Хенрих Фландърски до неговия брат Готфрид от септември 2006 г., в: „Латински извори за българската история“, том ІV, БАН, София, 1988 г., с.15
  16. ↑ Никита Хониат „История, започваща от царуването Йоан Комнин“, Том 2. СПб., 1862, с.417
  17. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.435
  18. ↑ Жофроа дьо Вилардуен: Завладяването на Константинопол, §.436-440.
  19. ↑ Анри дьо Валансиен, Историята на император Анри,§.515

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Рение_дьо_Три&oldid=12224455“.