Робърт Дарнтън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Робърт Дарнтън
американски културен историк
Роден 10 май 1939 г. (1939-05-10) (75 г.)
Ню Йорк, САЩ
Националност Флаг на САЩ САЩ
Професия университетски преподавател
Работил в Принстънски университет
Алма матер Харвардски университет, Оксфордски университет
Известен с „Великото котешко клане и други епизоди от френската културна история“ (1984)

Робърт Дарнтън (на английски: Robert Darnton, р. 10 май 1939, Ню Йорк, САЩ) e американски културен историк, признат за водещия изследовател и специалист по история на Франция от 18. век и по история на книгата.

Биография[редактиране | edit source]

Дарнтън получава бакалавърска степен в Харвард през 1960 г., след което печели Роудсова стипендия за Оксфорд, където защитава докторат през 1964 г. Работи като репортер в Ню Йорк Таймс (1964–1965). Първата му академична длъжност е в Принстън (1968), където дълги години заема поста Шелби Кълъм Дейвис професор по европейска история. Носител на Макартърова стипендия за 1982 г. Президент на Асоциацията на американските историци (1999).[1]

На 1 юли 2007 г. става почетен професор в Принстън и директор на Харвардската университетска библиотека, наследявайки Сидни Върба.[2]

През 1983 г. изнася Хьойзинхова лекция в Лайден, Нидерландия. Лекцията е озаглавена „Смисълът на Майка Гъска“.

Дарнтън е пионер в полето на историята на книгата. Пише включително за електронните книги. Той е сред основателите на програмата за дигитализация на класическото наследство „проект Гутенберг“.

Дарнтън е член на борда на Нюйоркската обществена библиотека.[3]

Негов брат е редакторът в Ню Йорк Таймс Джон Дарнтън, а с журналистика се е занимавал още баща им, военният кореспондент Байрън Дарнтън.

Признание и награди[редактиране | edit source]

Книгата му Забранените бестселъри на предреволюционна Франция печели наградата за критика на Националния кръг на литературните критици за 1995 г.

През 1999 г. е обявен за кавалер на Ордена на почетния легион, награда на Френското правителство.

През 2004 г. получава Гутенберговата награда на Международното Гутенбергово общество.

През 2005 г. получава наградата на Американската асоциация за история на печата за изключителен принос.[4]

На 13 февруари 2012 г. е награден с Националния медал за хуманитаристика за 2011 г. от Президента Барак Обама за решителността му за направи науката достъпна за всеки.[5]

Библиография[редактиране | edit source]

  • Mesmerism and the End of the Enlightenment in France (Месмеризмът и краят на Просвещението във Франция). Cambridge, MA: Harvard University Press, 1968.
  • „In Search of the Enlightenment: Recent Attempts to Create a Social History of Ideas“. – В: The Journal of Modern History, Vol. 43, No. 1, March 1971
  • The Business of Enlightenment: A Publishing History of the Encyclopédie, 1775-1800 (Бизнесът на Просвещението: Издателската история на Енциклопедията, 1775-1800). Cambridge, MA: Harvard University Press, 1979.
  • The Literary Underground of the Old Regime (Литературният ъндърграунд на Стария режим). Cambridge, MA: Harvard University Press, 1982.
  • The Great Cat Massacre and Other Episodes in French Cultural History (Великото котешко клане и други епизоди от френската културна история). New York: Basic Books, 1984.
  • Revolution in Print: the Press in France 1775-1800 (Революцията в книгопечатането: Пресата във Франция, 1775-1800). Berkeley, CA: University of California Press, 1989 (съавтор Даниел Рош).
  • The Kiss of Lamourette: Reflections in Cultural History (Целувката на Ламурет: Размисли по културна история). New York: Norton, 1990.
  • Edition et sédition. L'univers de la littérature clandestine au XVIIIe siècle (Издаване и размирици: Светът на нелегалната литература през XVIII век). Paris: Gallimard, 1991.
  • Berlin Journal, 1989-1990 (Берлински дневник, 1989-1990). New York: Norton, 1991.
  • Gens de lettres, gens du livre (Народът на писането, народът на книгата). Paris: O. Jacob, 1992 (съавтор Мари-Алис Ревла).
  • The Forbidden Best-Sellers of Prerevolutionary France (Забранените бестселъри на предреволюционна Франция). New York: Norton, 1996.
  • The Corpus of Clandestine Literature in France, 1769-1789 (Корпусът на нелегалната литература във Франция, 1769-1789). New York: Norton, 1995.
  • George Washington's False Teeth: An Unconventional Guide to the Eighteenth Century (Изкуствените зъби на Джордж Вашингтон: Неконвенционален гид на XVIII век). New York: Norton, 2003.
  • The Case for Books: Past, Present, and Future (Делото на книгите: минало, настояще и бъдеще). New York: NY Public Affairs, 2009.
  • The Devil in the Holy Water, or the Art of Slander from Louis XIV to Napoleon (Дяволът в светите води или Изкуството на клеветата от Луи XIV до Наполеон). Philadelphia, PA: University of Pennsylvania Press, 2009.
  • Poetry and the Police: Communication Networks in Eighteenth-Century Paris (Поезията и полицията: Комуникационни мрежи в Париж от XVIII век). Cambridge, MA: Belknap Press, 2010.

На български[редактиране | edit source]

  • „Какво е историята на книгите“ (превод Красимира Даскалова). – В: История на книгата. Книгата в историята (сб.), съст. Ани Гергова и Красимира Даскалова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001, с. 41-64.
  • „Първи стъпки на историята на четенето“ (превод Красимира Даскалова). – В: История на книгата. Книгата в историята (сб.), съст. Ани Гергова и Красимира Даскалова. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2001, с. 258-284.
  • „Google и бъдещето на книгите“ (превод Андрей Субашки). – В: Култура, бр. 9 (2536), 6 март 2009
  • „Универсалната библиотека от Волтер до Гугъл“ (превод Мила Атанасова). – В: Монд дипломатик, април 2009

Източници[редактиране | edit source]

  1. Robert Darnton; Liz Townsend; Robert Townsend, AHA Presidential Addresses: Robert Darnton, 1999, American Historical Association, 2000 (англ.)
  2. „Princeton's Robert Darnton To Succeed Verba as Harvard Library Director“, Library Journal, 25 май 2007 (англ.)
  3. Taylor, Kate. „Amherst President is Expected to Be Named Chief of the New York Public Library“. – New York Times, 6 октомври 2010. (англ.)
  4. Jennifer Greenstein Altmann, „Books reveal volumes about times past“, Princeton Weekly Bulletin, 28 март 2005 (англ.)
  5. „Обама връчи медали на шестима писатели“, ЛиРа, 14 февруари 2012

Външни препратки[редактиране | edit source]