Йохан Хьойзинха

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йохан Хьойзинха
Johan Huizinga
нидерландски учен

Роден
Починал
Научна дейност
Област Филология, история, културология
Работил в Гронингенски университет
Лайденски университет
Йохан Хьойзинха в Общомедия

Йохан Хьойзинха (на нидерландски: Johan Huizinga [ˈjoːɦɑn ˈɦœyzɪŋɣaː]) е нидерландски филолог, историк и културолог.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейството на менонити. Майката, Якоба Тонкенс, умира твърде рано; бащата, Дирк Хьойзинха, отначало учи в духовна семинария, но се увлича от природните науки и става учител по физиология.

В гимназията Йохан Хьойзинха показва склонност към езиците (впоследствие той борави с осем езика, сред които санскрит, арабски, гръцки), увлича се от хералдика и нумизматика.

След гимназията, през 1891 г., Хьойзинха постъпва в Гронингенския университет, където изучава индоевропейски езици и през 1895 г. защитава научна степен. След това изучава сравнителна лингвистика в Лайпцигския университет и, след завръщането си през 1987 г. в Нидерландия, защитава дисертация върху ролята на шутовете (видушака) в индийската драма.

Започва работа като учител по история, през 1903 г. е доцент в Амстердамския университет, където преподава история на древноиндийската литература. От 1904 до 1915 г. е професор по история в Гронингенския университет, след което се премества в Лайденския университет, където става ръководител на катедрата по история, а по късно и ректор. Хьойзинха развива и активна обществена дейност — през 1938 г. той е избран за вицепрезидент на Международния комитет по културно сътрудничество към Лигата на нациите.

След германската окупация на Нидерландия през 1940 г. университетът в Лайден е закрит. През 1941 г. Йохан Хьойзинха произнася реч, в която остро критикува германското влияние върху холандската наука, заради което е арестуван и изпратен в концлагер. Благодарение на усилията на международната научна общественост, 70-годишният Хьойзинха е освободен от концлагера през 1942 г., но не му е позволено да се завърне в Лайден — изпратен е в градчето Де Стеег, близо до Арнем, където умира на 1 февруари 1945 г.[1][2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Хьойзинха добива известност с книгата си Залезът на средновековието от 1919. В нея той акцентира особено върху културните елементи и настроения, като реално оспорва стандартнатата интерпретация на тази епоха; късното средневековие хронологично се застъпва с това което се нарича 'ренесанс' (възраждане), но в него Хьойзинха изтъква песимизма и чувството за упадък. Въпреки спорната теза, книгата е широко призната за постижение. Славата му по-нататък следва от развиваната културологична теза за ролята на игрите в цивилизацията. Идеята, която той разработва през трийсетте години на 20 в., един неособено „игрив“ период от европейската история, бива представена в пълен вид през 1938 г. в книгата световно известна като Хомо Луденс (Играещият човек).

Хьойзинха е автор още на изследване върху Еразъм Ротердамски (1924) и трудове върху холандската и американската история.

В 1972 г., при стогодишната от неговото раждане, Лайденския университет учредява изнасянето на "Хьойзинхова лекция", което е било поверявано на видни личности като Ноъм Чомски, Робърт Дарнтън, Карлос Фуентес и др.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Johan Huizinga (1872-1945)
  2. Хёйзинга Йохан (Johan Huizinga)
  3. Пълният списък е на официалния сайт [1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Mensch en menigte in America (1918)
  • Herfsttij der Middeleeuwen (1919)/ Залезът на средновековието, София:Панорама 2002
  • Erasmus of Rotterdam (1924)
  • Cultuurhistorische verkenningen (1929)
  • Homo ludens, proeve eener bepaling van het spel-element der cultuur (1938) / Homo Ludens, София:Наука и Изкуство, 1982

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]