Рудолф III (Саксония-Витенберг)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Рудолф III (на немски: Rudolf III., Herzog von Sachsen-Wittenberg, * 1367 във Витенберг, † 11 юни 1419 в Бохемия) от род Аскани е курфюрст в Свещената Римска империя през 13881419 г.

Той е най-голямият син и последник на Венцел († 15 май 1388) и на Цецилия (Силиола) от Карара (1350-1434), дъщеря на Франческо Карара от Падуа (1325-1393), граф на Падуа.

След смъртта на баща му той поема през 1388 г. управлението на Саксония-Витенберг. Много години наред той е в конфликти с архиепископа на Магдебург. През 1419 г. императорът Сигизмунд Люксембургски го изпраща в Бохемия да потуши първото въстание на хуситите в Прага (Хуситски войни). Той умира по пътя за Бохемия, вероятно са му дали отрова. Погребан е във францисканския манастир Витенберг. През 19 век е преместен в църквата на двореца и по време на Втората световна война във фамилната гробница.

Последван е 1419 г. от по-малкия му брат Албрехт III „Бедния“ (* 1375/1380, † пр. 12 ноември 1422).

Фамилия[редактиране | edit source]

Рудолф се жени през 1387/1389 г. за Анна от Майсен († 4 юли 1395) от род Ветини, дъщеря на марк- и ландграф Балтазар от Майсен и Тюрингия и втори път на 6 март 1396 г. за Барбара († 17 май 1435), дъщеря на херцог Рупрехт I от Лигниц (Легница) от силезийските Пясти и Хедвига или Ядвига Жагански († 1390), вдовицата на полския крал Кажимеж III Велики. От този брак той има децата:

Източници[редактиране | edit source]