Сарафови

Сарафови
Страна	Османска империя България
Националност	българи

Сарафови е виден български род от Македония.

История

Първите известни представители на рода живеят в неврокопското село Гайтаниново (тогава в Османската империя, днес в България) през XVIII век. Според семейната история предците им са се преселили там от село Осеново поради помохамеданчванията около 1690 – 1700 година. Носели са фамилията Дамянови, но в Гайтаниново започват да ги наричат и Шопови, както казвали на заселниците от вътрешността на българските земи. През май 1858 година Вълчо Сарафов завел тримата си сина Коста, Петър и Никола на поклонение в Рилския манастир и по пътя ги качил на Попова глава, посочил Осеново и казал: „Преди повече от 100 години, когато целият Доспат е бил потурчен, прадядото на дядо ви Коста като по-събуден и корав християнин плюнал на мохамеданството и заедно със своите братя се преселил в Гайтаниново“.

Синът на Вълчо Дамянов (роден около 1725 година) – Коста В. Дамянов/Шопов, бива наречен Сарафа, оттам тръгва и фамилното име Сарафови. Той е виден български търговец и възрожденски деец, един от водачите на българските църковни и просветни борби в Източна Македония. Кмет е на Гайтаниново, а също и околийски кмет в Неврокоп. Защитава интересите на българското население в Неврокопско, преследван е и от османските власти, и от гръцките църковни власти и е отровен.

Коста Сарафов има 4 деца: Петър, поп Стоян, Вълчо и Иванка. Чрез Иванка родът Сарафови се сродява с рода Жостови, неин син е Антон Жостов, а внуци са генерал Константин Жостов, генерал Димитър Жостов и полковник Спас Жостов, загинал при атентата в църквата „Света Неделя“.

Най-малкият син на Коста – Вълчо Сарафов, както и баща си дейно участва в Българското възраждане в Източна Македония. Неговите синове Коста Сарафов и Петър Сарафов продължават пътя на предците си като просветители и революционери, а сред техните потомци, всички получили високо образовани, са видните революционери Вълчо К. Сарафов и Борис Сарафов, лекарите Ангел Сарафов и Злата Сарафова, инженерите Петко Сарафов и Никола Сарафов, учителката Кипра Сарафова и големият български артист Кръстьо Сарафов. Жертва на комунистическия режим в България е д-р Радан Сарафов.

Чрез дъщерята на Вълчо Сарафов – Мария, родът се сродява със Стойкови от Гайтаниново. Мъжът ѝ загива като опълченец на Шипка; техни потомци, отгледани от Петър Сарафов, са Георги Стойков (съдия), генерал Иван Стойков и дееца на ВМОРО полк. Димитър Стойков.

Чрез другата дъщеря на Вълчо Сарафов – Янинка, родът се сродява с Мавродиеви от Гайтаниново. Сред потомците им са видни български общественици: Кочо Мавродиев, Петър Мавродиев, Димитър Мавродиев и други.

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 — неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 — 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 — 1899)

Коста Сарафов (1840 — 1911)

Мария Стойкова (около 1840 — 1879)

Велико Стойков (около 1835 — 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 — 1915)

Сирма Сарафова (1849 — 1927)

Вълчо Сарафов (1877 — 1901)

Ангел Сарафов (1868 — 1932)

Петко Сарафов (1870 — 1942)

Борис Сарафов (1872 — 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 — 1962)

Кръстю Сарафов (1876 — 1952)

Злата Сарафова (1879 — ?)

Христо Фетваджиев (1889 — 1977)

Вълчо Сарафов (1880 — 1953)

Никола Сарафов (1882 — 1970)

Радан Сарафов (1908 — 1969)

Фота Сарафова (1915 — 1999)

Христина Сарафова (1941 — 1996)