Сарахс (Иран)
| Сарахс | |
  Сарахс | |
| Страна |  Туркменистан |
|---|---|
| Надм. височина | 285 m |
| Население | 9585 души (1989 г.) |
Сарахс (Сарагс, Серахс или Сарагт) е град оазис в провинция Ахал, Туркменистан и административен център на окръг Сарахс. Намира се на 36°31' северна ширина; географска дължина 61°12' изток и надморска височина от 285 m. Това е един от оазисите на древния Път на коприната, разположен между Мерв на изток и Машхад на запад. През 1989 г. градът има население от 9585 жители.
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
В съветско време е наричан Сарагт на туркменски, градът съществува и е населяван непрекъснато от древността до настоящето. Значението на името е неизвестно, но средновековните историци твърдят, че това е име на човек.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
Оазисът Сарахс е обитаван от 2-рото хилядолетие пр.н.е. Главният административен център е Старият Серахс, разположен в леко повдигната част южно от сегашното местоположение на града. На първоначалното място са останали няколко тухлени фрагмента от бившата цитадела. За града твърди, че е основан през 507 г. пр.н.е. Въпреки че това се счита за донякъде произволен избор на дата,[2] градът отбеляза надлежно своята 2500-годишнина през 1993 г. По време на сасанидския период зороастрийски храм на огъня е построен в Меле Хайрам, на около 15 км източно от града. Той е разкопаван и проучван от полски археолози от Варшавския университет след 1997 г.[3] В епохата на Селджуките (1037 – 1194) в Сарахс е разположено известно училище за архитекти, а също и мавзолей в чест на суфи Абул Фазъл (Суфи Баба), живял през XI век. През 1089 г. на 8 км южно от града е построен мавзолеят Ярти Гумбез, вероятно като място за погребение на шейх Ахмед Ал Хади.
Съвременното селище е създадено през 1884 г., когато Сарахс Оазис е анексиран от Руската империя и започва да служи като руски военен пост на иранската граница. Заселени са преселници предимно от руски и полски произход. В града е построена православна църква, която не е оцеляла.
През 2010 г. паметниците на Сарах, включително Стария град, мавзолеят Абул Фазъл и храмовият комплекс Меле Хайрам са включени в предварителния списък на обекти на световното културно наследство на ЮНЕСКО като част от вписването на туркменското правителство в „Обектите на пътя на коприната в Туркменистан“.[4]
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Сарахс има горещ полусух климат (климатична класификация на Köppen: BSh), с хладни зими и много горещи лета. Валежите обикновено са слаби и непостоянни и се появяват главно през зимните и есенните месеци.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
След 1996 г. Сарахс е пропускателен пункт на иранско-туркменската граница и мястото, където трябва да се сменят мотрисите по товарната железопътна линия от Теджен до Машхад в Иран.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Atanyýazow, Soltanşa. Түркменистаның Географик Атларының Дүшүндиришли Сөзлүги. Ashgabat, Ылым, 1980. с. 247.
- ↑ Bradt Guide to Turkmenistan, 1st edition, page 131.
- ↑ Mele Hairam, Archaeology in Serakhs Oasis // Polish Archaeological Mission in Iran and Central Asia. Посетен на 23 March 2013.
- ↑ Silk Roads Sites in Turkmenistan, UNESCO World Heritage Centre // UNESCO. Посетен на 23 March 2013.
|
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Sarahs в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |