Синее небо России
| Синее небо России | ||||
| Албум на Михаил Гулко | ||||
|---|---|---|---|---|
| Издаден | 1981 г. | |||
| Жанр | руски шансон | |||
| Времетраене | 36:25 | |||
| Музикален издател | Элиас Records Direct Music[1] | |||
| Език | руски | |||
| Хронология на Михаил Гулко | ||||
| ||||
„Синее небо России“ Стиховете се появяват в изпълнение на Михаил Гулко. Наричаният „Крестным отцом русского шансона“[2] изпълнител на руски песни през 1980 г. заминава за Съединените Щати, а през 1981 година издава два последователни албума: White Birch и следващият Синее небо России (на български: Синьото небе на Русия). Първоначално авторството на тези стихотворения се приписва само на Сергей Есенин. Многото изпълнители не пишат никъде от къде имат текста и как едноименно песента стига до Америка, преди да се върне в Русия, това разбира се се отнася и до песента „Белая береза“.[3]
Когато Михаил Гулко емигрира в САЩ с израелска виза, продължава да работи като музикант и певец в Ню Йорк и обикаля Русия от 1993 г. Гастролирал е с концерти в страните от Европа, Канада, Америка, Австралия.[4]
| „ | Я нигде без тебя не утешусь,
Пропаду без тебя, моя Русь![5] |
“ |
На концерт Йосиф Кобзон изпълнява песента „Синее небо России“ през 1994 г.[6]Други изпълнители на песента са Анатолий Филипенко и Сергей Любавин.
Песни в албума[редактиране | редактиране на кода]
- Поручик Голицын – 3:50[1]
- Ваше Благородие – 3:39[1]
- Мама – 2:50[1]
- Институтка – 4:30[1]
- Гостиница – 2:18[1]
- Колыма (Ванинский Порт) – 3:52[1]
- Москва златоглавая (Конфетки – Бараночки) – 2:44[1]
- Синее небо России – 3:42[1]
- Белая береза – 3:05[1]
- Мурка – 4:47[1]
- Эшелон (Спецэтап) – 3:48[1]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж з и к л м Discogs.com. Миша Гулько – Синее небо России. Посетен на 15 март 2022
- ↑ 24smi.org. Михаил Гулько. Биография Посетен на 19 юли 2021
- ↑ Stihi.ru. В. Пашинина Белая береза и Синее небо России. Посетен на 15 март 2022
- ↑ Kino-teatr.ru. Гулько, Михаил Александрович. Биография Посетен на 19 юли 2021
- ↑ Muza.vip. Синее небо России. Посетен на 21 март 2022
- ↑ Youtube.com. Йосиф Кобзон – „Синее небо России“. Посетен на 15 март 2022
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
„Синее небо России“ Михаил Гулько