Славяни в Мала Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Славянската миграция към Мала Азия започва през 690 г., т.е. непосредствено след установяването на Дунавска България през 681 г., когато византийският император Юстиниан II преселва около 30 000 славяни от Балканите в Киликия, за да се бият срещу Омаядския халифат. Повечето от тези преселени насилствено славяни в битката при Севастополис преминават на страната на арабите, за да станат по-късно известни като сакалиби.[1]

През 761 – 764 г. още 208 000 славяни от Тракия, явни или мними политически бегълци от българския хан Телец, са преселени във Витиния от византийския император Константин V Копроним. Причината е, че византийският император ги заподозрял в нелоялност, държейки страната на българите по време на походите му срещу Дунавска България. Най-известният славянин от Мала Азия е Тома Славянина.[2]

През IX век тези славяни окончателно се интегрират в политическите реалности на Мала Азия и Балканите. Освен това, по заръка на византийския император и благодарение на Кирил и Методий, в средата на този IX век в Полихрон в Мала Азия, е съставена глаголицата – първата славянска писменост.[3][4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Arnold Joseph Toynbee. Constantine Porphyrogenitus and his world. Oxford University Press, 15 March 1973. ISBN 978-0-19-215253-4. A further settlement of 208,000 Slavs was planted in Bithynia (part, by then, of thema Opsikion), on the River ... The earliest piece of evidence for a deportation of Slavs from the Balkan Peninsula to Asia Minor may be a seal inscribed ... This seal is dated 'the eighth indiction', and this might be either the year 649/50 or the year 694/5. Since it is on record that 5,000 Slavs deserted from the East Romans to the Arabs as early as 664/5,1 Charanis dates the seal 650, and this dates the first deportation of Slavs from the Balkan Peninsula to Asia Minor in the reign of Constans II ...
  2. Българщината в Мала Азия. 1940 г. // Архивиран от оригинала на 2022-09-12. Посетен на 2022-09-12.
  3. Заб. Има основание да се смята, че тези славяни със заселилите Морея, са част от т.нар. български славяни.
  4. Катерина Венедикова. Българите в Мала Азия от древността до наши дни. Стара Загора/София 1998 г. ISBN 9548638126

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]