Станислав Големинов
| Станислав Големинов | |
| български офицер | |
| Звание | Подполковник |
|---|---|
| Години на служба | 1881 – 1902 1912 – 1913 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Пехота |
| Военно формирование | №4 пеша дружина №9 пеша дружина 2-ри пехотен полк 24-ти пехотен полк |
| Битки/войни | Сръбско-българска война Балканска война Междусъюзническа война |
| Награди | Вижте по-долу |
| Дата и място на раждане | 20 февруари 1858 г. (стар стил)
|
| Дата и място на смърт | |
.svg){kind=small}
Станислав Захариев Големинов е български офицер (подполковник), участник в Сръбско-българската (1885), Междусъюзническата (1913) и Балканската войни (1912 – 1913).
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Станислав Големинов е роден на 20 февруари 1858 г. в Самоков. През 1979 г. завършва местното класно училище е изпратен от родителите си да учи в Русия. През 1880 г. завършва Киевското военно училище и командуването на училището го изпраща на едногодишна кавалерийска школа в Елисаветград. Завършва школата през 1881 г. и постъпва на служба в Самоковска №4 пеша дружина.[1]
Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Сръбско-българската война (1885) поручик Големинов командва Софийското опълчение. До 30 октомври 1885 командва гранична опълченска дружина в Кюстендилския отряд, по-късно командва 3-та дружина от Княжевския отряд.[2] Участва в отбраната на позицията при Руй планина до трън (6 ноември) и в разбиването на Моравската дивизия и осигуряването на левия фланг на Сливнишката позиция. Награден е с Военен орден „За храброст“ IV степен.
След края на войната с рота от 2-ри пехотен струмски полк[3] взема участие в детронацията на княз Александър Батенберг (1886), като след контра-преврата емигрира в Турция, но след 2 години се завръща и е възстановен в армията. На 18 май 1889 е произведен в чин капитан, а на 2 май 1902 в чин майор. Служи като дружинен командир в няколко полка. Същата година преминава в запаса. Според някои извори преминава в запаса през 1903 г. поради заболяване.[3]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Балканската война (1912 – 1913) Големанов е мобилизиран и назначен за помощник-комендант на Плевенския гарнизон.[3]
Подполковник Станислав Големинов умира на 28 март 1922 година.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (30 август 1882)
- Поручик (30 август 1885)
- Капитан (18 май 1889)
- Майор (2 май 1902)
- Подполковник
Награди[редактиране | редактиране на кода]
- Сребърен медал „За участие в Сръбско-българската война 1885“
- Военен орден „За храброст“ IV степен
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
- Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
- Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985.
- Николов, Николай, Средков, Радан. Съединението 1885 г. и неговата военна защита: сборник доклади и научни съобщения, изнесени на научната сесия, състояла се на 19.XI.1985 г. в гр. Сливница. София, Военно издателство, 1986. с. 167.
