Направо към съдържанието

Стефан Дикиджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Дикиджиев
български художник
Роден
1909 г.
Починал
1970 г. (61 г.)

Националност България
Учил вНационална художествена академия
Кариера в изкуството
АкадемияХудожествена академия в София
Направлениеживопис
Семейство
БащаЖечо Дикиджиев
МайкаЕмантия Каймакамката
СъпругаКераца Висулчева Пенка Дикиджиева
ДецаЗвездомир
Петър

Стефан Жечев Дикиджиев е български художник-живописец, приложник и монументалист.

Роден във Варна през 1907 г. в пролетарското семейство на Жечо Дикиджиев (водач на пристанищните докери и помощник-кмет на Варна, 1919 – 1921 г., един от ръководителите на Варненската комуна[1]) и Емантия Каймакамката, Дикиджиев завършва Художествената академия в София в 1935 г. заедно с жена си Кераца Висулчева, с която имат син Звездомир (1932, София). Още в Академията става ясно, че Дикиджиев е антиконформист.

След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. тримата отиват в Скопие, където на следната година им се ражда син Петър[2][3]. След войната Дикиджиев се разделя с Висулчева и се заселва окончателно в Северна България, докато тя остава в Пловдив.

През 1945 г. Стефан Дикиджиев отказва да рисува безвъзмездно пропагандни портрети на лидери на Отечествения Фронт. Това е в знак на протест срещу намалените часове по рисуване в училищата и драстичното орязване доходите на учителите-художници[4]. След това достъпът му до изложбени зали е отказван[5]. Дикиджиев умира в Карлуково от мозъчен кръвоизлив през 1970 г.