Стефан Дикиджиев
| Стефан Дикиджиев | |
| български художник | |
| Роден |
1909 г.
|
|---|---|
| Починал | 1970 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Направление | живопис |
| Семейство | |
| Баща | Жечо Дикиджиев |
| Майка | Емантия Каймакамката |
| Съпруга | Кераца Висулчева Пенка Дикиджиева |
| Деца | Звездомир Петър |
Стефан Жечев Дикиджиев е български художник-живописец, приложник и монументалист.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден във Варна през 1907 г. в пролетарското семейство на Жечо Дикиджиев (водач на пристанищните докери и помощник-кмет на Варна, 1919 – 1921 г., един от ръководителите на Варненската комуна[1]) и Емантия Каймакамката, Дикиджиев завършва Художествената академия в София в 1935 г. заедно с жена си Кераца Висулчева, с която имат син Звездомир (1932, София). Още в Академията става ясно, че Дикиджиев е антиконформист.
След присъединяването на по-голямата част от Вардарска Македония към България през 1941 г. тримата отиват в Скопие, където на следната година им се ражда син Петър[2][3]. След войната Дикиджиев се разделя с Висулчева и се заселва окончателно в Северна България, докато тя остава в Пловдив.
През 1945 г. Стефан Дикиджиев отказва да рисува безвъзмездно пропагандни портрети на лидери на Отечествения Фронт. Това е в знак на протест срещу намалените часове по рисуване в училищата и драстичното орязване доходите на учителите-художници[4]. След това достъпът му до изложбени зали е отказван[5]. Дикиджиев умира в Карлуково от мозъчен кръвоизлив през 1970 г.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Oбщински съветници избрани през 30 декември 1919 година – Община Варна, сайт на Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна.
- ↑ dikidjiev.homestead.com.
- ↑ стр. 2[неработеща препратка]
- ↑ Калин Николов, Книга за случилото се зад разпятието, но не и за него (Бележки по повод написаното от Богомил Райнов в книгата му „Лека ни пръст. Мир на праха ни“), Глава 10 към края: Другарят Кукриникси, Електронно списание LiterNet, 15.06.2009, № 6 (115)
- ↑ Страница за Стефан Дикиджиев[неработеща препратка] (мъртъв линк).
