Стефан Гешов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Стефан Гешов
български строителен инженер
Роден
Починал
18 януари 1927 г. (62 г.)

Националностбългарин
Техника
Областстроителен инженер

Стефан Христов Гѐшов е български строителен инженер, дописен член на Българска академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 28 януари 1864 г. в Пловдив. През 1888 г. завършва строително инженерство в Лозана, Швейцария. От 1900 до 1905 г. е инспектор, от 1906 до 1914 г. – главен секретар, а през 1905 – 1906 и 1923 – 1926 г. – началник на отделение в Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. През 1920 – 1922 г. е директор на Средното техническо училище в София. Умира на 18 януари 1927 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Работи в областта на пътното строителство. По-значими негови трудове са:[1]

  • „Каменни мостове със стави“ (1895)
  • „Една глава от речния въпрос у нас“ (1903)
  • „Армираният бетон у нас“ (1905)
  • „Еволюция в постройката на пътищата“ (1914)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1550.