Стефан Пенев
Тази статия е за революционера от Русе. За революционера от Скопие, вижте Стефан Петров (революционер).
| Стефан Пенев | |
| български революционер | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Стефан Пенев Петров е български военен и революционер, долнопреспански войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Стефан Пенев е роден през 1873 година в Русе, тогава в Османската империя. Получава основното си образование в родния град, а след това завършва подофицерска школа и служи в Пети пехотен дунавски полк. През 1900 година се присъединява към Тайното подофицерско братство. В началото на 1902 година младши подофицер Пенев напуска военна служба и с охридчанина Петруш Йовчев заминава за Македония. Установяват се в Битоля, където Пенев започва работа като столар и двамата активно участват в дейността на ВМОРО. В края на април 1902 година двамата са арестувани от турските власти, като Стефан Пенев лежи 1 година в битолския затвор и престоят му е описан от Александър Джиков така:
| „ | Въ затвора Стефанъ Пеневъ, бидейки левентъ-юнакъ, бѣше спечелилъ страхопочитанието на турцитѣ-затворници и на затворническитѣ власти и затова той и покрай него и Петрушъ прекарвали сравнително леко затворническия си животъ...[1] | “ |
Стефан Пенев е освободен през 1903 година, но вместо да бъде екстрадиран в България, той съумява да избяга. Става четник при Георги Сугарев, а след това при Славейко Арсов. Щабът на Битолския революционен окръг назначава Стефан Пенев за войвода в Долнопреспанския район[2], а негов началник е Никола Кокарев. По време на Илинденско-Преображенското въстание Стефан Пенев участва във всичките сражения в района си при селата Наколец, Шаовци, Бостанджиовци, Пъпли и други.
През зимата на 1903-1904 Стефан Пенев се прибира в България с големи групи бежанци. След това липсват биографични данни за него.[3][4]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Джиковъ, Александъръ. Лука попъ Теофиловъ (Мелийчинъ) // Илюстрация Илиндень 4 (8 (38). София, Издание на Илинденската Организация, Мартъ 1932. с. 13.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 357.
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 128 – 129.
