Славейко Арсов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Славейко Арсов
български революционер
Славейко Арсов 
Роден: 17 август 1878
Ново село, Османска империя
Починал: 9 юли 1904
Горно Гюгянци, Османска империя

Славейко (Славко) Арсов Кикиритков е български революционер, ресенски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | edit source]

Четата на Славейко Арсов.

Славейко Арсов е роден през 1878 година в щипския квартал Ново село, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родното село, учи също и в Скопие а през 1897 - 1898 в София. Брат му Михаил става член на ВМОРО по времето когато Даме Груев и Гоце Делчев са учители в Щип, а самият Славейко се заклева през 1895 година. В края на 1899 година Славейко Арсов се установява в Кичево, къдете развива революционна дейност, лежи една година в затвор, а през есента на 1901 става четник при Марко Лерински, в началото заедно с войводата и Гоце Делчев обикалят Костурско, Воденско, Леринско и Битолско.

Четата на Арсов преминава брод.
Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Арсов (седми във втората колона).

Заедно с капитан Тома Давидов участва в дейността на ревизионната чета. От февруари 1902 година Славейко Арсов е войвода на самостоятелна чета в Битолско, а от лятото в ресенско. Под негово ръководство селяните от село Круше изтравят разбойническаа чета на Асан Секира.[1] В Ресен той и Никола Кокарев създават първите комитети на организацията. На Смилевския конгрес е делегат на ресенския революционен район заедно с Александър Панайотов, Велян Илиев и Никола Кокарев. Преди въстанието в четата на Славейко Арсов се присъединяват поп Тома Николов и Донка Ушлинова. Участва в Илинденско-Преображенското въстание. След въстанието се оттегля в България.

Завръща се в Македония в 1904 година заедно с четите Атанас Бабата и Стоян Донски. На 9 юли 1904 са предадени от сърбоманите поп Иван и сина му от село Кокошине край кратовското село Горно Гюгянци са обградени от турски аскер, след 6 часови сражения четниците почват да се изтеглят. Загиват 20 четници и войводата Стоян Донски, а раненият войвода Славейко Арсов се самоубива.[2][3][4]

Четата на Мише Развигоров заедно с милиция се притича на помощ на Арсов, но закъснява. Развигоров влиза в Кокошине залавя поп Иван и го заколва заедно с още десетина сърбомани, струпва труповете на купчина и оставя отгоре писмо, че убийството е извършено от четници (вижте: Кокошинско клане).[5]

Библиография[редактиране | edit source]

Неизползвана литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, София, 1933, стр. 103.
  2. Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 124.
  3. Стравот и желбите на македонизмот во карантин
  4. Николов, Борис Й. “Вътрешна Македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник”, София, 2001, стр. 11.
  5. Илюстрация Илинден, година ХІІІ, януари 1941, книга 1 (121), с. 9.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.