Стефан Рачев

Стефан Рачев
български офицер от генералния щаб
Роден	15 февруари 1870 г. Търново, Османска империя
Учил в	Национален военен университет

Стефан Рачев Рачев е български офицер, полковник от генералния щаб, началник-щаб на 1^-ва бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на 27^-и пехотен чепински полк (1915 – 1917) командир на 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

Стефан Рачев е роден на 15 февруари 1870 г. в Търново, Османска империя. На 28 август 1889 г. постъпва на военна служба. На 2 август 1892 г. завършва в 14^-и випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище, произведен е в чин подпоручик и зачислен в пехотата. На 2 август 1895 г. е произведен в чин поручик, през 1900 г. служи във 2^-ри пехотен искърски полк, а през 1901 г. е произведен с чин капитан. Служи като ротен командир в 26^-и пехотен пернишки полк. През 1905 г. като капитан от 26^-и пехотен пернишки полк е командирован за обучение в Николаевската академия на ГЩ в Санкт Петербург, Русия, което обучение завършва през 1908 г.. Служи като старши адютант в 9^-а пехотна плевенска дивизия. През 1910 г. е произведен в чин майор.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) майор Стефан Рачев е началник-щаб на 1^-ва бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия. След войните, на 18 декември 1913 г. е произведен в чин подполковник.

През Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Рачев служи първоначално като командир на 27^-и пехотен чепински полк (1915 – 1917), като на 16 март 1916 г. е произведен в чин полковник, а през 1917 г. съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас.. След това полковник Рачев командването на 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 464 по Министерството на войната е награден с Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас.. По-късно е и началник-щаб на Планинската дивизия с която през 1918 г. се сражава на Дойранската позиция, за която служба през 1921 г. съгласно заповед № 355 по Министерството на войната е награден с Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие. Уволнен е от служба през 1919 година.

По време на военната си кариера полковник Рачев служи и в 6^-и пехотен търновски полк, като адютант в 9^-а пехотна плевенска дивизия, като началник на 32^-ро полково военно окръжие, командир на 1^-ва бригада от 4^-та пехотна преславска дивизия и като началник-щаб в 3^-та военна инспекция.

Военни звания

• Подпоручик (2 август 1892)
• Поручик (2 август 1895)
• Капитан (1901)
• Майор (1910)
• Подполковник (18 декември 1913)
• Полковник (6 март 1917)

Образование

• Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1892)
• Николаевска академия на генералния щаб в Санкт Петербург, Русия (1905 – 1908)

Награди

• Военен орден „За храброст“ IV степен, 2 клас
• Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1917)
• Военен орден „За храброст“ III степен, 2 клас (1921)
• Народен орден „За военна заслуга“ III степен с военно отличие (1921)
• Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Източници

• Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 160, 161.
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
• Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 189, 190.