Стоян Кочов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоян Кочов
писател от Република Македония
Стоян Кочов 
Роден: 25 декември 1930
Турие, Гърция

Стоян Кочов (на македонска литературна норма: Стојан Кочов) е публицист, историк и писател от Република Македония.

Биография[редактиране | edit source]

Кочов е роден в 1930 година в леринското село Турие, Гърция, на гръцки Корифи. От 1946 до 1949 година е партизанин в Демократичната армия на Гърция по време на Гръцката гражданска война и също така участва в македонските организации в Северна Гърция. След загубата на войната от левите сили, Кочов заминава за Ташкент, СССР, където живее и учи от 1950 до 1957 г. Завършва механотехникум и следва в машинно-инжинерен факултет.

През 1957 г. се преселва в Югославия.[1] Работи в електромонтажното предприятие „Юг“ в Скопие(1957-1964), ръководител на отдел в Института за планиране на технологичните процеси към предприятието за електромонтаж и електродистрибуция „Раде Кончар“ (1964-1990). Завършва междувременно във факултета за организационни дейности на Белградския университет (1974).[2]

След разпадането на Югославия и оттеглянето си от активния дотогавашен професионален живот Стоян Кочов се проявява като плодовит писател и страстен публицист-историк, фокусиран върху драматичната история на Южна Македония през 1941-1949 година. Всичките му пет историческо-публицистични книги - „(Само)жртвувањето на македонскиот народ под Грција“ (1994), „Ѓорѓи Пејков - Македонскиот воин низ историјата на ДАГ“ (1945-1949, 1996), „Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција“ (2000), „Билет во еден правец“ (2004), „Македонците низ пеколот на црвеното губилиште“ (2007) - са посветени на тази проблематика. Литературното му творчество е центрирано върху същата тема. Така например романът „Казна без вина“ (2001) е вдъхновен и посветен на дейността на Македонобългарския комитет в Костурско.

В книгите си Кочов се разграничава от комунистическата идеология и категорично осъжда политиката на Югославската и Гръцката комунистическа партия и въобще на Белград и Атина като виновни за унищожението на сънародниците му в Южна Македония; при това обаче той остава в рамките на македонизма. Поради това той влиза в ожесточено противопоставяне с правоверния проюгославски „егейски естаблишмент“ в Скопие, представляван от фигури като историка-доайен Ристо Кирязовски.[3]

Произведения[редактиране | edit source]

  • Средба (разкази, 1989)
  • Една мртва војска (поезия, 1992)
  • (Само)жртвувањето на македонскиот народ под Грција (историческа публицистика, 1994)
  • Мртвото лице на војната (поезия, 1996)
  • Ѓорѓи Пејков - Македонскиот воин низ историјата на ДАГ (1945-1949)(монография, 1996)
  • Талкачи (роман, 1997)
  • Нова година во земјанките на Грамос (роман, 1998)
  • Во пресрет на судбината (разкази, 1998)
  • Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција (историческа публицистика, 2000)
  • Казна без вина (роман, 2001)
  • Гробарот от Лерин (роман, 2001)
  • Гревот на потомците (роман, 2002)
  • Есеи и литературни толкувања (2002)
  • Коба (разкази, 2002)
  • Балканска сага (роман, 2004)
  • Билет во еден правец (историческа публицистика, 2004)
  • Големото враќање на талкачите (роман, 2006)
  • Македонците низ пеколот на црвеното губилиште (историческа публицистика, 2007)
  • Воинот и Маргарита (роман, 2008)
  • Јамка (роман, 2009)

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Идеолошкиот активизам над Македонците под Грција. Матица Македонска, Скопје.
  2. Македонска енциклопедија. Скопје, 2009, т. І, 750.
  3. Даскалов, Георги. Нови ветрове в скопската историография с антибългарски привкус - Македонски преглед, 2001, № 1, 69-82
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.