Сугестология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Сугестологията е псевдонаука[1] [2], създадена от проф. д-р Георги Лозанов[3] - български учен, доктор по медицина, специализирал психиатрия и неврология, а по-късно и физиология на мозъка, завършил и второ висше образование по педагогика и психология.

Предмет на сугестологията са сугестията (внушение) и десугестията (освобождаване), които помагат да се разкрият потенциалните възможности на личността. Основното ѝ приложение е в педагогиката, известна като сугестопедия, десугестопедия, резервопедия или десугестивно обучение.

Сугестопедия[редактиране | edit source]

Сугестията—десугестия, която е предмет на сугестологията, се противопоставя на хипнозата и клиничното внушение като средства, които ограничават свободата на избор и творчески израз на личността и имат команден, потискащ характер. Тя цели да пробуди желанието на обучаващите се или на пациентите за изживяване и постигане на творческо състояние, което е в хармония с очакването на преподавателя или психотерапевта. Поддръжниците на метода твърдят, че при този тип общуване се дава възможност на личността да избира според своята структура и диспозиция измежду широк спектър от комплексни стимули, които сложно се асоциират, сгъстяват, кодират, символизират и усилват. Стимулите постъпват отвън или възникват в личността не само в тесните рамки на съзнанието, но едновременно и в по-голяма степен — и в различните многобройни нива на парасъзнанието. Несъзнаваните периферни перцепции и емоционалните стимули заемат важно място в сугестологичната теория за внушението.

На базата на теорията на сугестологията от средата на 60-те години на ХХ век, започва експериментирането, разработването и прилагането на учебно-лечебната десугестивно–сугестивна педагогическа система — сугестопедагогика, или т.нар сугестопедия — десугестивна педагогика.

Според сугестопедичната теория съществува ограничаваща социално и исторически изградена норма за нивото на човешката памет, бързината на автоматизирането и за „мъката” от ученето. Ето защо една от най-важните задачи на сугестопедията е в значителна степен да освободи (да десугестира) обучаващите се от тази обществена сугестивна норма.

Сугестопедията освобождава и стимулира не само паметта, а цялата личност – интересите, възприятията, интелектуалната активност, мотивацията, креативността; смекчава агресивните тенденции в характера, като оказва благоприятен психохигенен, психопрофилактичен и психотерапевтичен ефект.

Признаниe[редактиране | edit source]

ЮНЕСКО[редактиране | edit source]

През 1978г. ЮНЕСКО организира експертна работна група, която да проучи сугестологията и сугестопедията. В тази връзка, през ноември същата година, с цел първоначално запознаване на експертната група, са изготвени два документа на английски език:
1. Работен документ „Сугестология и Сугестопедия – теория и практика”, Г. Лозанов (1978), Доктор на медицинските науки, Директор на Изследователският институт по Сугестология, София.[4]
2. Доклад относно метода на сугестологията/сугестопедията, Fajda Winnykamen (1978), университет „Рене Декарт” – Париж.[5] Докладът се базира на проучване, извършено през септември и октомври 1978г. В него са отразени:

• основни положения и концепции на сугестологията
• наблюдения и резултати от езиково обучение за възрастни в София, Отава, Монреал и Париж и
• установени факти и резултати от обучението в експериментални начални училища в София и Пловдив.

Експертната работна група на ЮНЕСКО (19 експерта от Канада, САЩ, Франция, Унгария, Полша, ГДР и Румъния и 6 от България) се събира в София и през периода 11-16 декември 1978г. проучва на място сугестологията/сугестопедията. Резюме от протоколите на нейните съвещания е публикувано не в България, а в САЩ (Journal of Suggestive Accelerative Learning and Teaching, Volume 3, Number 3, Fall 1978 [6]).
Окончателният доклад на ЮНЕСКО е изготвен и публикуван на френски език, две години по-късно през декември 1980г.[7] В него са дадени следните препоръки (стр.22-26), публикувани тук без съкращения, като е запазена и оригиналната номерация:

VI. Препоръки.

1. Участниците в работната група в София, дошли от различни страни и поканени лично, споделиха своя опит в областта на сугестопедията, сравниха своите теоретични постановки, с критичен анализ в някои случаи, посетиха действащи сугестопедични класове и участваха във визуална демонстрация на ефективността на метода.


2. Представените разностранни доказателства – практики, директни сравнения, наблюдения в клас, както визуално на място така и чрез филм, добавени към изследователската документация, убедиха членовете на работната група да разглеждат Сугестопедията, поне в сравнение с традиционните методи, като процес, който като цяло води до по-добро обучение и е подходящ за много различни по тип обучаеми.

Все пак обаче, получената информация от упоменатите източници остава непълна и трябва да се обогати за постигане на систематична оценка, чрез обмен на всички данни от изследванията и мненията на експертите по темата.


3. Експертите разпределиха своите препоръки в три области, в които сугестопедията може да се използва (класирани по важност, намаляваща във всяка точка):

3.1 Изследователска дейност и експериментиране

— Приоритетно:

a) Сугестопедията би трябвало да се използва преди всичко за работа върху педагогически проблеми, особено върху проблемите на ограмотяването и езиковото обучение, като един от многото възможни методи за това.
b) Международна интердисциплинарна комисия от експерти да се събира редовно през определени времеви интервали с цел обмен на информация и координация на изследователската дейност.
c) Да се сформира интердисциплинарна група от изследователи и специализирани преподаватели, която:
– да разработи материали по сугестопедия за обучение и оценяване;
– да открие нови приложения на сугестопедията;
– да продължи изучаването на неврологичните основи на сугестопедията;
– да изучава последиците от сугестопедията в дългосрочен план.
Валидността на това изследване да бъде разглеждана както във външен, така и във вътрешен план.
d) Проучванията в сугестопедията да се извършват на разнообразни места така, че да се определят възможностите за приложение на метода в различни културни и социални среди.

— С по-малка важност:

a) Да се улесни и координира обмена на изследователска информация.
b) Да се наблегне на приложението на Сугестопедията в началното училище на развиващите се страни.
c) Да се изучи проблема с дислексията в международен аспект с помощта на сугестопедията.
d) Да се разработят писмени насоки за оценка на филми, учебни материали и посещения на училища от външни изследователи.
e) Да се публикува международно списание по сугестология и сугестопедия на различни езици, което да съдържа статии на избран от всеки автор език, но с резюмета на повече езици като български, руски, унгарски, немски, полски, френски и испански.

— Евентуално :

Да се публикува международно списание едновременно на няколко езика.


3.2 Обучение на преподавателите

— Приоритетно

a) Във всяка страна всички молби за стипендии за обучение на преподаватели да се адресират по официален път.
b) Да се установят норми за подготовка, сертифициране и поддържане качеството на обучение по сугестопедия.
c) Обучение на преподаватели по сугестопедия да започне възможно най-скоро.

— От по-малка важност:

Необходимо е да се използва скала на компетентност, която да отразява растящото ниво на учителската подготовка при издаване на съответното удостоверение.


3.3 Центрове

— Приоритетно:

a) Да се създаде Международна Асоциация по сугестология и сугестопедия, която да бъде член на ЮНЕСКО. Що се отнася до подготовката, проучванията и координацията, както и публикуване на резултатите, тя ще се ръководи и подпомага от д-р Лозанов.
b) Да се създаде Международен център за подготовка на преподаватели в София. Този център ще бъде под контрола на Международната асоциация по сугестология и сугестопедия.

— От по-малка важност:

В близко бъдеще да се създаде информационен център, чиято задача ще бъде да разпространява информация, свързана със сугестологията и сугестопедията.

Отправена е покана към ЮНЕСКО да окаже съдействие и подкрепа на всички предложени дейности с всички възможни средства и в рамките на действащите международни закони.

Академията по педагогика във Виена, Австрия[редактиране | edit source]

През пролетта на 1978г. директорът на Академията — д-р Франц Бер (Franz Beer), публикува в САЩ (The Journal of Suggestive-Accelerative Learning and Teaching, Volume 3, Number 1, Spring 1978 [8]) резултатите от успешно проведен училищен експеримент „Сугестопедия в началното училище“.

САЩ[редактиране | edit source]

На основа идеите на д-р Лозанов, през 70-те години в САЩ се разработва програма за ускоряване процеса на обучение, наричана suggestive accelerated learning and teaching techniques (SALTT).[9]
Извършени са изследвания, като сугестопедията е използвана за обучение по английски, немски, испански, руски, фински и др. езици. Резултатите са показали, че овладяването на съответния език е 2-3 пъти по-бързо, отколкото при стандартната методика. Сугестопедията е приложена успешно и по други учебни предмети с ученици от различни образователни нива [10].

България[редактиране | edit source]

Комисия от осем български учени, назначена с обща Заповед № 6705 от 20.10.1970г. на Министъра на Народната Просвета и Министъра на Народното Здраве, дава положителна оценка за здравословното и психотерапевтично влияние на сугестопедията [3] [11].

Критика[редактиране | edit source]

През 1979г. Thomas Scovel, приложен лингвист в Института за чужди езици в Тиендзин, Китай, публикува рецензия [2] на книгата на Лозанов — "Suggestology and Outlines of Suggestopedy".
В публикацията си (стр.256) той споменава, че „Описа̀ния на невероятните успехи на сугестопедията са публикувани в списания „Psychology today“ (Август, 1977) и „Parade“ (Март, 1978), последното има над 30 милиона читателя в САЩ.“ Признава, че „има техники и процедури, които може да се окажат полезни в чуждо езиковата класна стая“ (стр.265) и отбелязва, че Лозанов недвусмислено се противопоставя на еклектичното използване на отделни техники извън цялостния подход на сугестопедичната наука.
Scovel оспорва коректността на представените резултати, постановката на някои от проведените експерименти и не признава основните принципи на методиката. От рецензията не става ясно, дали той е провел собствени експерименти, които да проверят посочените от Лозанов резултати.
Рецензията му завършва със следните думи: „Ако въобще нещо сме научили от 70-те години, то е, че изкуството на преподаване на чужди езици ще се възползва много малко от псевдонауката на сугестологията“ (стр.266) [2].

През 2001г. издателството на университета в Кеймбридж, публикува книга за различните подходи и методи на езиково обучение [1], в която е разгледана и сугестопедията (стр.100-107). Описани са накратко неспецифичните комуникативни средства: авторитет, инфантилизация, двуплановост, интонация, ритъм и концертната псевдопасивност. Описано е и как в общи линии протича един сугестопедичен курс. В заключението е посочено, че „Сугестопедията е получила възторжена рецензия в списание „Parade“ (Март, 1978)“, представени са и горепосочените извадки от рецензията на T.Scovel (стр.106, 1-ви абзац).

Библиография[редактиране | edit source]

  1. „Ръководство по психотерапия”, Ем. Шаранков, Г. Лозанов, Ат. Атанасов, 1963, Изд. "Медицина и физкултура", София
  2. „Сугестология”, Георги Лозанов, 1971, Изд. "Наука и изкуство", София
  3. „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Георги Лозанов, 2005, Изд. "Св.Климент Охридски", София
  4. „Сугестопедично практическо ръководство за преподаватели по чужди езици”, Г. Лозанов, Е. Гатева, 1981, София, издадена на английски и италиански
  5. Lozanov, G. (1978). Suggestology and Outline of Suggestopedy. New York: Gordon and Breach Science Publishers, USA
  6. Lozanov, G. (1978). Suggestology and suggestopedia: theory and practice, working document for the UNESCO Expert Working Group on Suggestology and Suggestopedia, Sofia
  7. Lozanov, G. (2009). Suggestopedia/Reservopedia Theory and practice of the liberating-stimulating pedagogy on the level of the hidden reserves of the human mind, Sofia
  8. Gateva, E. (1990). Some Difficult Moments in the Suggestopedic Teaching of Foreign Languages. Procedings of International Conference on Suggestopedia (pp. 91-99) Tierp, Sweden: Stiftelsen Pedagogisk Utveckling
  9. Gateva, E. (1991). Creating Wholeness through Art, Global Artistic Creation of the Educational Training, London
  10. Gateva, E., Lozanov G., König E. (1991). The Return. An English Suggestopedical textbook, St. Kliment Ohridski University Press, Sofia
  11. The Journal of the Society for Accelarative Learning and Teaching 3/3 Fall 1978, USA
  12. The Journal of the Society for Accelarative Learning and Teaching 3/1 1978, USA
  13. Richards, Jack C. & Rodgers, Theodore S. (1986). Approaches and Methods in Language Teaching (стр. 100-107), Cambridge University Press, England
  14. Scovel, T. (1979). Review of Suggestology and Outlines of Suggestopedy. TESOL Quarterly 13 (стр. 255-266)

Външни препратки[редактиране | edit source]

  1. Видео запис от представянето на Сугестопедията във Варна през месец август 2012г. - показани са архивни кадри, които са увековечили някои от проведените от проф. Лозанов експерименти
  2. Международна научна конференция по Сугестопедия, 22-24 юли 2010, Сливен, България

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Richards, J.C. and Rodgers, T.S. (2001). Approaches and Methods in Language Teaching (2nd ed.). Cambridge: Cambridge University Press, ISBN 0521008433, (стр.106, 1-ви абзац)
  2. а б в Scovel, T. (1979). Review of Suggestology and Outlines of Suggestopedy. TESOL Quarterly 13 (стр. 266)
  3. а б Личен сайт на проф. д-р Георги Лозанов
  4. Suggestology and suggestopedia – theory and practice, G. Lozanov (1978)
  5. Report on the method of suggestology/suggestopedy, Fajda Winnykamen (1978)
  6. Journal of Suggestive Accelerative Learning and Teaching, v3 n3 Fall 1978
  7. Финален доклад на ЮНЕСКО
  8. The Journal of Suggestive-Accelerative Learning and Teaching, Volume 3, Number 1, Spring 1978
  9. Druckman, D. (2004). Be All That You Can Be: Enhancing Human Performance. Journal of Applied Social Psychology, 34:11, pp. 2234-2260. doi:10.1111/j.1559-1816.2004.tb01975.x
  10. Instructional development paradigms, Educational Technology, 1997, ISBN 9780877782940, (стр.473-475)
  11. „Сугестопедия – Десугестивно обучение”, Георги Лозанов, 2005, Изд. "Св.Климент Охридски", София, стр.182-186, ISBN 954-07-2137-7