Съединителна морфема

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Съединителната морфема няма нито лексикално, нито граматическо значение, а служи само за свързване на няколко думи в една. Възможно е и пряко свързване (без съединителна морфема).

В българския език[редактиране | редактиране на кода]

За съединителната морфема в българския език по-често се използва названието съединителна гласна, понеже тя е някоя от гласните о, е, и.[1] Обикновено се използват гласните о и е, като изборът зависи от типа на основата пред гласната:

  • След твърда основа се използва съединителната гласна о:
чинопочитание, миролюбив, гостоприемен, водомер, дърводобив, черноок, първобитен.
  • След мека основа се използва съединителната гласна е:
огнедишащ, царедворец, пътепоказател, земемер, мореплавател, синеок, своеобразен.

Типът на основата (твърда или мека) се познава така:

Примери: чинът, мирът, гостът; но огънят, царят, пътят.
Примери: вода и дърво, но земя и море.
Примери:
черна и черно, но синя и синьо;
първа и първо, но своя и свое.

Всички основи, завършващи на й в м.р. ед.ч., са меки и й изчезва пред е.
Примери:

от думата край се получава краезнание;
от думата свой се получава своеобразен.

Съществителните от женски род, завършващи на съгласна в ед.ч., могат да имат твърда или мека основа.
Примери:

вестоносец, но целесъобразен.

Горните правила не важат за основи, завършващи на ж, ч, ш, щ, ц. Например прилагателните овчи и гъши притежават твърди окончания в ж.р. ед.ч. (овча, гъша), обаче меки окончания в ср.р. ед.ч. (овче, гъше). Това се дължи на факта, че шушкавите звукове са само твърди в съвременния български книжовен език. В тези случаи типът на основата се познава от окончанието в ср.р. ед.ч., тоест това са меки основи. Подобен проблем възниква при съществителни имена от женски род като душа, лъжа, овца и птица, които завършват на твърда гласна, но имат меки основи. Историческата мекост на шушкавите съгласни и ц е причина за мекостта на повечето основи в съвременния български език, завършващи на ж, ч, ш, щ, ц.
Примери:

лъжесвидетел, душевадец, мишелов, същевременно, овчедушие, овцевъдство, птицечовка.

От друга страна, шушкавите съгласни са затвърдели в съвременния български книжовен език, поради което някои основи, завършващи на шушкава съгласна, щ или ц, са твърди:

кожодер, мечоносец, свещоливница, трапецовиден.

Сред думите от мъжки род също има изключения:

сънотворен, денонощен.

Тези думи не се подчиняват на правилата, формулирани по-горе, защото се свързват със следващата дума чрез твърда съединителна гласна, въпреки че се членуват меко (денят, сънят). Обяснение се намира в историята на двете думи. Думата ден е завършвала на мека съгласна в старобългарския език ()[2] и тази мекост се пази в членуваната форма (денят), но не и в бройната форма (три дена, не три деня).[3] Тоест основата на думата ден е изгубила мекостта си частично. Обратният процес е засегнал думата сън. В старобългарския език тя е завършвала на твърда съгласна ()[2] и отначало се е членувала сънът. С развитието на езика съгласната н се е смекчила; през XX век постепенно се е наложила формата сънят.[3] Обаче твърдостта на основата се пази в производни думи като съновидение.

Типът на основата влияе и на други редувания на гласните о и е, например при формативите -ота и -ета за образуване на съществителни от женски род:

чистота, яснота, слепота, лошота, но нищета

(тук основите на ш се съчетават с твърдо окончание);

както и при комбинациите от наставки -овен и -евен за образуване на прилагателни:

духовен, световен, но душевен, плачевен,

като тук основите на ж и щ привличат твърдата гласна:

къщовен, лъжовен, грижовен, книжовен.


Съединителната гласна и се използва в отделни думи под влияние на руския език:

десетилетие, петилетка.

Тези основи са твърди, както личи от следните примери:

десетолевка, петолиние.


Доста често думи се свързват без съединителна морфема:

седемметров, шестгодишен, кандидатстудентски, националсоциалистически, свръхпроводимост.

При този начин на свързване често се получава струпване на съгласни и дори двойни съгласни.


Въпреки че в българския език поначало се избягва образуването на твърде дълги думи, все пак съществуват думи с повече от една съединителна гласна, например самолетоносач.


Обикновено съединителната морфема свързва два корена (сладолед, въртокъщник, краесловен), но няма пречка да застане след наставка или пред представка:

черноморски, самопожертвувателен.


В други езици[редактиране | редактиране на кода]

Съединителни морфеми съществуват и в други езици. Например в немския език се използва съгласната s:

Geburtstagsgeschenk (подарък за рожден ден).

В немския език думите често се свързват без съединителна морфема:

Spielkarte (карта за игра);
Stuhllehne (облегалка на стол).

Двата начина могат да се съчетаят в една дума:

Nummernschildbedruckungsmaschine (машина за печат на регистрационни номера).


В английския език няма съединителна морфема, думите се свързват направо:

handkerchief (носна кърпа);
forget-me-not (незабравка).


Съединителните морфеми в руския език са подобни на българските
с тази разлика, че в руския език много повече основи пазят мекостта си:[4]

  • Съединителната гласна е о, ако основата пред нея завършва на твърда съгласна:
звукорежиссёр, рыболов, беломраморный, длинноволосый.
  • Съединителната гласна е е, ако основата пред нея завършва:
  • на мека съгласна: кораблекрушение (от корабль), нефтепровод (от нефть);
  • на шушкава съгласна: тысячелетие, старшеклассник, овощехранилище, дружелюбный;
  • на ц: солнцестояние, птицелов.
  • Понякога крайните меки съгласни в, н, р, т се произнасят твърдо, което води до използването на различни съединителни гласни след една и съща основа:
кровеносный (от кровь), но кровожадный;
песнетворчество (от песня), но песнопение;
костедробильный (от кость), но косторезный.
  • След основи на ц понякога са възможни различни образувания.
Например следните думи са производни на думата трапеция:
трапецеидальный, трапециевидный, трапецоэдр.

В руския език е възможно да се свързват думи и без съединителна морфема:[4]

азотсодержащий, впередсмотрящий.

Първата дума обикновено е в основната си форма. Но ако се свързва цяло словосъчетание, понякога се запазва падежното окончание на първата дума:

сумасшедший, умалишённый.

Когато първата дума е числително име, тя се свързва без съединителна гласна, във формата си за родителен падеж:

трёхметровый, пятиразовый, семилетка.

Изключение са числителните один, девяносто, сто и тысяча:

одногодичный, девяностолетие, стократный, тысячеустый.

Числителното сорок се свързва по два начина:

  • без съединителна гласна, във формата си за родителен падеж,
когато означава точно количество, например сорокадневный;
  • със съединителна гласна о, в основната си форма,
когато не означава точно количество, например сорокоуст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Петър Пашов, Практическа българска граматика, София, 1989, стр. 49.
  2. а б Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Старобългарски речник.
  3. а б ИБЕ – БАН, Официален правописен речник на българския език, 2012.
  4. а б Д. Э. Розенталь, Справочник по правописанию, произношению и литературному редактированию, § 40 и § 41.