Терзидере
| Терзидере Terzidere | |
| — село — | |
  Терзидере  Терзидере | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Население | 195 души (2000) |
| Пощенски код | 39700 |
Терзидере (на турски: Terzidere) е село в околия Ковчас, вилает Лозенград, Турция.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в близост до българо-турската граница, 37 км северно от Лозенград.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Терзидере е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Терзи Дере (Terzi Dere) има 126 домакинства и 610 българи.[1]
През пролетта на 1908 година селото пострадва от властите.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 92 български екзархийски семейства.[3]
Българското население на Терзидере се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Терзидере
Тодор Илиев, български духовник, служил в църквата Св. Пантелеймон в родното си село. Съзаклятник[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 15.
- ↑ Одрински глас, брой 10, 16 март 1908, стр. 4.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 297.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 26.