Томазо Албинони
от Уикипедия, свободната енциклопедия
|
||||||||
Томазо Албинони (на италиански Tomaso Giovanni Albinoni) е италиански композитор от епохата на барока.
Роден в семейството на богат венециански търговец на хартия, Албинони по неизвестен начин успява да се изучи като певец и изтъкнат цигулар. Тъй като не е член на гилдията на изпълнителите, няма възможност да свири публично, и затова се насочва към композирането. За разлика от повечето композитори от това време, той не търси назначение в църква или благороднически двор, а действа като независим композитор (сам наричайки себе си „dilettante veneto“), подкрепян от богатото си семейство и впоследствие освободен от дълга да поеме семейния занаят (който му се е полагал, като на първороден син), съгласно завещанието на баща му. През 1722 г. Максимилиан Емануел II, курфюрст на Бавария, на когото Албинони е посветил дванайсет концерта, го кани като оперен диригент на сватбеното празненство на сина си курпринц Карл Албрехт и Мария Амалия.
Албинони остава да живее във Венеция през целия си живот, като се жени за оперната певица Маргарита Раймонди. Той написва най-малко петдесет опери, но е най-известен със своите концерти за обой. Той е първият италианец композирал такива концерти. Съвременниците на Албинони сравняват музиката му с тази на Корели и Вивалди. Неговата инструментална музика привлича вниманието на Йохан Себастиан Бах, който написва поне две фуги по теми на Албинони и постоянно използва неговите басови линии като упражнения за учениците си.
Голяма част от творчеството на Албинони (който далеч не публикува всичките си произведения) е загубено преди или през Втората Световна война с разрушаването на Дрезденската държавна библиотека. Малко се знае за живота и музиката му след 1720-те. Прочутото адажио в сол минор е реконструкция (или по-скоро композиция) на Ремо Джацото от 1945 г., основано на кратък фрагмент от бавна част (най-вероятно за трио соната), който той открива сред развалините на библиотеката.
