Украйна (ракетен крайцер, 1990)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Украйна“
„Украина“
заложен като „Комсомолец“, впоследствие „Адмирал Флота Лобов“
Флаг СССР
 Украйна
Клас и типРакетен крайцер от проекта 1164
ПроизводителКСЗ №445 „61 комунара“ в Николаев, СССР, днес Украйна.
Служба
Заложен29 август 1984 г.
Спуснат на вода11 август 1990 г.
Влиза в стройзавършен на 95% готовност
Изведен от
експлоатация
сторителството е спряно, предложен за утилизация
Основни характеристики
Водоизместимост9300 t (стандартна)
11 500 t (пълна)
Дължина186 m
Ширина20,8 m (максимална)
Газене6,28 m
Задвижване2 газотурбинни установки M-21;
2 гребни винта;
110 000 к.с.
Скорост34 възела
(63 km/h)
Далечина на
плаване
над 7000 мили на ход 18 възела
Екипажнад 500 души
Въоръжение
Артилерия1x2 130 mm АК-130
Зенитна артилерия:
6x6 ЗАУ 30 mm АК-630
Ракетно
въоръжение
8x2 ПУ за ПКР П-1000 „Вулкан“
Зенитно-ракетно въоръжение:
8x8 ПУ за ЗРК с далечно действие С-300Ф
2 ПУ за ЗРК за близка отбрана Оса-М
Торпедно
въоръжение
2x5 533 mm ТА
Хеликоптери1 Ка-25РЦ
ДругиПротиволодъчно въоръжение:
2x12 РБУ-6000 „Смерч-2“
„Украйна“ в Общомедия

Украйна (изначално „Комсомолец“, от 23 март 1985 г. до 20 март 1993 г. „Адмирал Флота Лобов“) е ракетен крайцер на украинския военноморски флот. Последен (четвърти) кораб от проекта 1164 „Атлант“. От 1990 г., след спускането си на вода, се намира на територията на корабостроителния завод „61 комунара“ в Николаев в недостроено състояние.

Конструкция[редактиране | редактиране на кода]

От главния кораб на серията, крайцера „Москва“, крайцерът трябва да се отличава с изменен състав на радиоелектронното оборудване, конструкцията на комина и разположението на товароподемното и лодъчното устройства.

Въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

Корабът трябва да носи зенитно-ракетен комплекс със среден радиус на действие C-300Ф „Форт“, представляващ морския вариант на сухопътната система С-300П. Освен това на борда има 16 пускови установки за противокорабни ракетиВулкан“ (самите ракети не са налични на кораба), 3 батареи шестцевни 30-мм автоматични оръдия АК-630 с ПУС „Вимпел“, 2 петтръбни торпедни апарата, 130-мм (АК-130) артилерийски системи на главния калибър и много друго. За разузнаване и корекция на огъня има вертолет[1].

Строителство[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за ракетния крайцер „Адмирал Флота Лобов“ е разработен от Северното конструкторско бюро в Ленинград.

През лятото на 1984 г. започва строителството на кораба в корабостроителния завод „61 комунара“ в Николаев по поръчка на Военноморския флот на СССР.

На 11 август 1990 г. крайцерът е спуснат на вода.

На 1 октомври 1993 г., при 75% готовност, крайцерът е изваден от състава на ВМФ на РФ и преминава в собственост на Украйна.

През 1994 г. за кораба е сформиран екипаж, но поради липса на финансиране, дострояването на крайцера е прекратено.

На 17 февруари 1998 г. Президентът на Украйна Л. Д. Кучма приема решение за дострояването на крайцера. Екипажът е сформиран и разпуснат за втори път, а крайцерът е построен до 95% готовност.

Екипажът се сформира и разформирова три пъти[2].

През август 2004 г. е разрешено посещаването на крайцера за екскурзионни посещения[1].

През 2010 година се водят преговори за продажбата на крайцера[3][4]. По мнение на първия вицепрезидент на Асоциацията на корабостроителите в Украйна „Укрсудпром“, Виктор Лисицки, Украйна не може да снабди този крайцер с неговото щатно въоръжение заради подписани международни съглашения, и не се нуждае от него[5].

На среща между президентите на Украйна и Русия, на 17 май 2010 г. в Киев, държавните глави се договарят за дострояването на крайцера с помощта на руската страна[6].

На 26 юни 2010 г. командването на Военноморския флот на Русия заявява за възможност да купи крайцера за ВМФ на Русия[7].

През юли 2010 г. постановлението на Върховната Рада на Украйна за присвояване на името „Украйна“ на ракетния крайцер губи действие, за това гласуват 247 депутати на Върховната Рада от общо 428[8]. Въпросът за продажбата на крайцера на Русия остава за разглеждане[9].

През март 2011 г. министърът на отбраната на РФ Анатолий Сердюков заявява, че ракетния крайцер руската страна ще вземе само като подарък[10]. Едва след това ще бъдат разглеждани различните варианти за участие на украински компании в дострояването на кораба. Към 2013 г. е достигнато съгласие за продажба с частичен ремонт в Украйна и въоръжаване в Русия.

През септември 2013 г. става известно, че представители на военнопромишлената комисия при Правителството на Русия са се договорили с ръководството на Украйна за покупката на недостроения крайцер за 1 милиард рубли[11].

На 17 март 2014 г., след смяната на властта в Украйна в резултат на Евромайдана, главата на Николаевска областна държавна администрация Николай Романчук заявява, че недостроеният ракетен крайцер, който вече от много години стои в Николаевския корабостроителен завод, е нужно незабавно да се продаде, без търсене на разрешение от Русия. По негово мнение, понастоящем държавата няма средства да довърши крайцера, и едва ли такива ще се появят в близко време. А издръжката на кораба струва на бюджета над 6 милиона гривни на месец[12][13].

По състояние към 10 септември 2015 г., крайцерът се планира да се обяви за продажба[14].

Президентът на Украйна подписва указ за демилитаризацията на недостроения ракетен крайцер „Украйна“, който се намира в акваторията на Николаевския завод и последващата му продажба за скрап. Такава информация на митинга на работниците на завода от 24 март 2017 г. съобщава първият заместник-председател на Николаевската областна администрация Вячеслав Бон[15].

На 5 декември 2017 г. Министерството на отбраната на Украйна, с писмо №220/8483, съобщава, че се отказва от ракетния крайцер „Украйна“, който след спускането си на вода четвърт век престоява на стадий с готовност 95 процента. Такава е информацията, съдържаща се в писмото на институцията изпратено на концерна „Укроборонпром“. Дострояването на съда в Министерството е преценено за нецелесъобразно поради остарялото въоръжение.

Концернът подчертава, че крайното решение за това, нужен ли е на Украйна крайцер, или не, трябва колкото се може по-скоро да се вземе от кабинета на министрите. В „Укроборонпром“ добавят, че са готови да достроят кораба, обаче за тази цел е необходимо да се заложат средства в бюджета за отбрана за 2018 г. Възможни са и други решения – да се продаде корабът, да се отделят средства на неговата по-нататъшна издръжка на причала или правителството да предложи собствени решения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ракетный крейсер „Украина“ готов принять туристов[неработеща препратка] // Киевский ТелеграфЪ
  2. Чому ми не китайці // „Радио Свобода
  3. Украина продаст ракетный крейсер // «Подробности.ua» от 6 сентября 2005
  4. Минобороны настаивает на продаже ракетного крейсера „Україна“ // «Корреспондент.net» от 29 января 2007
  5. Виктор Лисицкий: Судостроение в агонии. После войны ЧСЗ строил в 7,5 раз больше кораблей для ВМС, чем планируется сейчас, архив на оригинала от 31 януари 2010, https://web.archive.org/web/20100131190512/http://flot2017.com/ru/opinions/18424, посетен на 31 май 2018 
  6. В. Янукович: Украина договорилась с Россией о достройке крейсера „Украина“ // «РосБизнесКонсалтинг» от 17 мая 2010
  7. ВМФ России может купить крейсер „Украина“ // РИА Новости, 26 июня 2010. Архивиран от оригинала на 3 февруари 2012. Посетен на 13 август 2010.
  8. Депутаты отменили название ракетного крейсера „Украина“ // Интерфакс-Украина
  9. Рада готовится продать России „Украину“ – Росбалт-Украина // Архивиран от оригинала на 2010-12-11. Посетен на 2018-05-31.
  10. Ольга Прокопишина. Украина отдаст „Украину“ // Экономические известия, № 38, 3 марта 2011.
  11. Россия купит у Украины недостроенный крейсер за 1 млрд. рублей
  12. Недостроенный крейсер „Украина“ нужно немедленно продавать – председатель Николаевской ОГА. 17.3.2014
  13. Николаевский губернатор попросил Яценюка разрешить продажу крейсера „Украина“. 21.3.2014
  14. ВМС решили продать недостроенный ракетный крейсер Украина // Корреспондент.net, 10 сентября 2015.
  15. Президент подписал указ о демилитаризации крейсера „Украина“, который недостроили в Николаеве // НикВести, 24 марта 2017.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Заблоцкий В. П., Костриченко В. В. Корабли и суда военно-морских сил Украины (краткий справочник). Донецк, Украинский культурологический центр, 1998. ISBN 966-95347-2-0. с. 40.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Украина (ракетный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​