Франсиско де Сурбаран

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Франсиско де Сурбаран
художник
Francisco de Zurbarán autoportrait.jpg
Вероятен автопортрет на Франсиско Де Сурбаран като Свети Лука, 1635–1640.[1]
Роден 7 ноември 1598 г.(1598-11-07)
Фуенте Де Кантос
Починал 27 август 1664 г. (на 65 г.)
Мадрид
Народност Испанец
Професия Художник
Франсиско де Сурбаран в Общомедия

Франсиско де Сурбаран (кръстен на 7-ми ноември 1598 г.; починал на 27-ми август 1664 г.) е испански художник от времето на Златния век на Испания, представител на севилската школа. Той е известен както с религиозните си картини, изобразяващи монаси, монахини и мъченици, така и със своите натюрморти.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Ранният гений[редактиране | edit source]

Франсиско де Сурбаран е роден в испанския град Фуенте де Кантос. За дата на неговото раждане е приета датата на кръщаване - 7 ноември 1598 г.[2] [3]. Неговите родители са Луис де Сурбаран, богат тъговец, и Исабел Маркес[3], оженили се на 10 януари 1588 г.

Предполага се, че започва своето образование в областта на изобразителното изкуство в школата на Хуан де Руелас, в родния си град. През 1614 г. се присъединява към ателието на художника Педро Диас де Вилянуева, където през 1616 г. се запознава с Алонсо Кано[4].

През 1617 г. завършва своето чиракуване и се жени за Мария Паез, от която има три деца: Мария, Хуан (който наследява професията на своя баща, но умира по време на голямата епидемия от чума, настъпила в Севиля през 1649 г.), и Исабел Паула.

След смъртта на съпругата си се омъжва повторно през 1625 г. Втората му жена — Беатрис де Моралес, е богата вдовица и подобно на първата му съпруга — с десет години по-възрастна от него.

[[Francisco de Zurbarán - Christ on the Cross - WGA26051.jpg|left||thumb||200px|Христос на кръста, 1627 (290 x 168 cm), Институт по изкуствo, Чикаго]] През 1622 г. вече е известен художник, поради което го наемат в църквата на родния му град за изписване на олтара.

През 1626 г. подписва нов договор с проповедническата общност на Сан Пабло де Реал в Севиля, по който трябва да изрисува двадесет и една картини в рамките на осем месеца. По това време, през 1627 г., той рисува прочутата картина Христос на Кръста. Творба, впечатлила толкова неговите съвременници, че Общинският съвет на Севиля през 1629 г. официално му предлага да се установи в града.

Възхищението от картината се дължи на създаденото усещане за спокойствие и облекчение. Христос е прикован на груб дървен кръст. Краката са приковани отделно (както и в разпънатия Христос на Веласкес). Осветеното бяло платно, с множество драперии в бароков стил, което опасва кръста, драстично контрастира с ярко очертаните и гъвкави мускули на перфектното тяло. Лицето му е наклонено над дясното рамо. Визуалното пресъздаване на внушението за края на непоносимото страдание на тленното тяло и заместването му със славното възкресение доказва неговото безспорно майсторство.

Севилският майстор[редактиране | edit source]

Свети Серапио, 1628 (120 x 103 cm.) Атинеум Уодсуърт (Кънектикът)

Смятан за специалист в направата на портрети и статуи, през 1628 г. Франсиско де Сурбаран е поканен да подпише договор с манастира Дева Мария от Мерсед Калсада. Там той се установява със членовете на семейството си и със своите чираци. В този период рисува картината на Свети Серапио, един от мъчениците на Ордена на милосърдието, починал през 1240 г., след като е бил измъчван, вероятно от английски пирати.

Без капка кръв пресъздава ужаса. За разлика от Христос на Кръста, тук липсва божествената идея за Възкресението. От леко отворената уста не излиза дори един стон на болка, само последният дъх на живота.

Големият бял плащ заема почти цялата част от картината. Спрямо него лицето остава леко пренебрегнато, като на заден фон. И именно в тази взаимовръзка между огромното бяло пространство и общата площ се открива точно златната пропорция.

Сурбаран се провъзглася за "майстор художник на Севиля", като с това предизвиква ревността и завистта на някои художници като Алонсо Кано. Сдружението на художниците отказва да му даде това звание, което води до прекъсване на поръчките от благороднически фамилии и от дотогавашните покровители – андалуските манастири.

Националната слава[редактиране | edit source]

През 1634 г. той прави пътуване до Мадрид, което се оказва определящо за неговото художествено израстване. В столицата той се среща с приятел си Диего Веласкес, с помощта на когото се запознава с творчеството на италианските художници, работили в испанския двор. От този момент той скъсва с мрачността. Небето става по-ясно, а тоновете по-малко контрастни.

Надарен със званието "Художник на краля" се връща в Йерена, където заради предаността си към Дева Мария, рисува безплатно нейна картина за църквата Дева Мария от Гранада. Следват множество поръчки за други църкви, като Дева Мария от Дефенсион, църквата на Свети Роман в Севиля.

Екстазът на Свети Франциск, 1627 (290 x 168 cm.), Национална галерия, Лондон

Сурбаран започва производството на религиозни картини за американския пазар, от които изключителен пример е серията от дванадесет картини, наречени Племената на Израел. Предполага се, че не са успели да достигнат своето местопредназначение поради пиратско нападение. Сега те се намират в Оукланд, в графство Дърам (Англия).

През 1639 г. умира и втората му съпруга Беатрис. През същата година той рисува Христос в Емаус (Музея на изящните изкуства, Мексико) и „Екстазът на Свети Франциск“.

През 1641 г. неговият син Хуан се жени за Мариана де Куадрос (дъщеря на заможен търговец), който скоро след това умира.

През януари 1643 г. граф-херцогът на Оливарес, дотогава любимец на Филип IV, бива заточен. Оливарес бил голям покровител на андалуските художници. Настъпилата политическа криза се усетила и в търговската активност в Севиля, с което спаднал рязко и броят на поръчките за живопис. Но за разлика от своите колеги Сурбаран, като високоуважаван художник, не бива засегнат до такава степен.

През 1644 г., на четиридесет и шестгодишна възраст той се жени за двадесет и осемгодишната Леонор де Тордера, дъщеря на златар, от която има шест деца.

След 1636 г. Сурбаран засилва износа за Южна Америка. През 1647 г. перуански манастир му поставя задача да изготви тридесет и осем картини, от които двадесет и четири да бъдат Деви в реален размер.

Благовещение, 1638, (161 x 175 cm.), Музей Гренобъл

Продължава да изнася множество произведения към американския пазар, сред които реализира договор за продажба в Буенос Айрес на петнадесет деви, петнадесет царе и известни мъже, двадесет и четири светци и патриарси (всичките в реални размери), както и девет холандски пейзажа.

За Сурбаран работят множество чираци и помощници. Предполага се, че за него работи и синът му Хуан, известен като добър художник на натюрморти. Красив натюрморт от Хуан де Сурбаран се намира в музея в Киев.

В началото на 1650 г. Сурбаран се връща в Мадрид. Тогава той реставрира избелелите цветове на възхитителното лице на Девата в Благовещение (1638 г.), която се пази в Музея на Гренобъл, и рисува Христос носещ кръста (1653 г.) в катедралата на Орлеанс.

През 1658 г. четиримата големи художници – Сурбаран, Веласкес, Алонсо Кано и Мурильо – се срещат в Мадрид, където Сурбаран подкрепя Веласкес за присъединяването му към Ордена на Сантяго.

От този период са творбите му Кърпата на Вероника (Национален Музей Валядолид), Почивка по пътя за Египет (Музей в Будапеща), Свети Франциско с череп, последната му прочута творба - Дева Мария с младенеца и свети Йоан Кръстител, (1662 г.; Билбао, Музей на изкуствата)

През 1660 г. умира верният му приятел Веласкес. След малко повече от четири години, на 27 август 1664 г., в Мадрид умира и Франсиско де Сурбаран.

Галерия[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Saint Luke as a Painter before Christ on the Cross. Humanities Web. Retrieved 30 September 2007.
  2. Ann Sutherland Harris, Seventeenth Century Art and Architecture, p. 208.
  3. а б Julián Gállego, José Gudiol, Zurbarán, 1598-1664, Secker & Warburg, 1977, p. 135.
  4. Gállego and Gudiol 1987, p. 13.

Библиография[редактиране | edit source]

  • М.Л. Катурла, Краят и смъртта на Франсиско де Сурбаран. Събрани документи и коментари, Мадрид 1964 г.
  • Карин Хелвиг, Картините през седемнадесети век в Италия, Испания и Франция, изкуството на барока от Ролс Толман.